Кайсиева ракия

Макар че отраснах в край, където се прави и вино, и ракия, в нашето семейство не се пиеше много. В мазето винаги имаше бурета и бутилки с алкохол, но за него се слизаше само, ако дойдат гости.

Дядо ми правеше червено вино. Понякога и бяло, а се случваше и безалкохолно. 2-3 години опита да прави и пелин. Не си спомням резултата, но щом всичко се е изпило, значи опитът е бил успешен.

Ракията беше от сини кюстендилски сливи или от вино. Но не за наше производство ми е думата, а за такова на мой съученик.

===================================
Беше лятото на 1988-ма. Бях се уволнил от казармата, на 21 години, кеф!
Записах курсове по новогръцки в СУ - смятах да ставам екскурзовод. Занятията почваха октомри и имах много време за възстановяване от казармата.

Не съм скитник по природа, но скитах много. По принуда. Но това предстоеше. А през лятото '88 Животът изглеждаше чудесен - пълен с мечти и надежди. Бях тръгнал към Центъра, когато срещнах съученик. Раговорихме се и тъй като имахме още много да си казваме, ме покани да го довършим у тях.

Къщата им бе наблизо до тиха улица - идеалното местенце за гостуване лете!
Масичка под шарената сянка на асмата. Навсякъде зеленина. На една греда висеше VEF. Сиреч - имахме и музика.

------------------------
Когато нямаше нищо интересно, птичките се грижеха за звуковия фон. Но най-важното беше, че двама със съученика ми стояхме и с усмивка си спомняхме за разни случки.
Естествено, много подобни срещи има не само в Исперих, но в цяла България. И всичко щеше да бъде забравено, ако не бе... ракийката.

Цецо откъсна 2-3 домата "Биволско сърце" от градината, изми ги и ги наряза в широка чиния. Добави 2 глави на едро нарязан стар лук, посоли и обля всичко с олийце. Тогава нямаше един милион вида масла, а само най-обикновено слънчогледово.
Влезе в къщата и след няколко минути се върна с галон светложълтеникава маслоподобна течност, която нарече "кайсиева ракия".

- Аз не пия.
- Аз - също, - добави Цецо и с усмивка. Отсипа част от течността в две ракиени чашки.
"Цецо ме гъбарка нещо", си помислих аз. Помнех, че и той не си падаше по алкохола, но поех чашата и отвърнах на неговото "Наздраве!". Не отпих. Задържах чашата до устните си и изчаках да видя, дали той ще пие.
За моя изненада, беше изпил поне една глътка.
"Хм, че е олио, е ясно - не мирише на алкохол, но може да е интересно овкусено. Я да пробвам" и отпих...

Бях, все пак, готов за парене по езика и вътрешната част на устата, както става при всеки твърд алкохол - нищо такова! "Значи е олио".
Бях се концетрирал толкова, че усещах как хладната течност ба-а-авно се пллъзга по хранопровода ми и тъ-ъ-ъкмо да стигне стомаха, когато нагоре усетих топла вълна.
Тя бавно, но плътно се качваше нагоре и когато стигна устата ми... усетих силен дъх на кайсии.

НЕ-ВЕ-РО-ЯТ-НО !!!
Невероятно усещане!
Никоха преди, а и после, не бях опитвал подобен елексир. НИКОГА!

Оттогава все пробвам разни неща, включително и много прехвалени домашни ракии, които били такива, били онакива... Всъщност за някои хора, може да са добри. Но се чудя, дали биха казвали същото, ако бяха пробвали това, което аз през далечната 1988-ма.
Едва ли!


Снимка: novinaria.bg