Чернова - [ДК] Посланик в еМароко

Здравейте, госпожи и господа!

  Аз съм бъдещият посланик на еБългария в еМароко и бъщещ крал там. Затова малко за това интересно място.

Това са гербът и знамето.
Мароко е монархия, затова и еМароко ще е такова.

Бившата ни посланичката в Мароко Нейно Превъзходителство Боряна Симеонова и кралят - Негово Величество Мохамед VI.
Снимка: struma.com

 Мароко заема най-западната част на Северна Африка. Площта му е 446 550 км2 - 40 пъти по-голяма от тази на България
Граничи на запад с Атлантика, на изток с Алжир, на юг - със Западна Сахара и Мавритания, а на север с ... Испания.  Да, Испания има сухоземна граница - наследство от някогашно Испанско Северно Мароко и днес нейни са само градовете Сеута и Мелиля.
Неусетно се прехвърлихме в историята.

Най-ранни археологически доказателства за човешко присъствие е от преди 10'000 години. Тогава климатът не е бил толкова сух.
Към ХII в. пр.н.е. финикийци строят пристанища, чрез които пращат сол и руда към пазарите на Средиземнорието. Картаген е главният град и център за общуване с местния народ - берберите.
Идва ред на Рим, чрез който навлизат християнството и юдаизма. Следващият агресор са арабите, които донасят исляма. "Но това не е всичко!". Последни са Франция и Испания, докато през 1956 година Мароко не получава независимост.






Ще встъпя в длъжност, след като купя играта, рестартирам я, създам еМаоко и се провъзглася за крал.

Мъгла

Откъс от книгата "Случки от моя живот"
=======================================

"Времето носи болести" казваше баба ми за периода след Циганското лято, когато почват мъглите.
Тя бе обикновена селянка от Осиковска Лъкавица, близо до Ябланица. Учила е до трети клас - били бедни. Но всяко зло за добро! Целият й род тръгва към Добруджа. Е, по онова време тя е била все още румънска, затова се заселили в Лудогорието.

Тези, които ще рекат, че това с мъглата са бабини девитини, бих посъветвал да не бързат с изводите. Оказва се че повечето "зимни вируси" тръгват от Екватора, превозвани от облаците. До есента стигат Европа и мъглата е бъкана с вируси.
--------------------
Дядо ми също е от балканско село - Музга. Намира се между Севлиево и Габрово. Също били бедни, но стига до Исперих през София и Русе. За по-направо. :)

Той ми разказваше как са се справяли с мъглявото време. За съжаление, не обръщах внимание на повечето от думите му - имах си свои проблеми. Мда, гадно е да си ученик. По-долу ще споделя това, което си спомням.
----------------------------------------------------------

Взема се малка торбичка от памук или лен. Слага се скилидка чесън, листо здравец и лист от друго "етерично-маслено растение", както ги нарича науката. Броят на "пълнежа" е 3, както в случая или 7.
Торбичката се окачва на врата с памучен или вълнен конец. Носи се под долната риза, на голо. Целта е от топлината постоянно да се отделят летливите вещества, които ще образуват един "лечебен облак".
Ефектът е доказан през годините. Тогава, преди 1944 година.
Сега всичко това е забравено. Затова се връща под формата на нов лечебен метод - аромотерапията.

Защо мъжете са пасивни

През миналия век Шкумбата разказваше как, ако си момиче, няма проблеми, но ако си момче, тогава има две положения. Вицът бе за казармата. Но казарма вече няма. Значи би трябвало и момчетата да нямат проблеми.
Не знам как е при момичетата, но при момчетата е така.

Ражда се "отроче от мъжки пол" и почва го гледа майка му. Бащата работи на две места, "за да свързват двата края". От малкият се иска "само да слушка".
Понякога се налага да работи и майката. Тогава идва някоя баба да гледа детето, а от малкия се иска "само да слушка".
Идва ред на детските ясли. Там има лелички. Детето трябва "само да слушка".
Следва детска градина. И там има лелички. И там от детето се иска "само да слушка".

На 7 момчето тръгва на училище. Поради ниската заплата, учителите са малко - коя жена иска мъж с малка заплата? Затова има главно учителки. От момчето се иска "само да слушка".
Годините минават, момчето се превръща в момък. Учителките продължават да преобладават. Причината я изясних по-горе. Но изискването към бъдещият младеж е същото - "само да слушка". Е, ако може и да учи.

12-ти клас. Абитурент. Идва ред на ВУЗ-а. Или не - почва да работи. Запознава се с девойки, които наричам така, единствено заради възрастта, а не че са девствени. Може някоя да го заплюе за "съвместно съжителстване", защото "бракът е отживелица". Девойката ражда от "бащата на детето ми" и очаква активност. Разочарована е, че не я получава.
Следват скандали, обвинения, раздяла "с моя мухлзо".

Момченцето се е превърнало в мъж. Поне на външен вид и е пасивен, защото от ранна възраст жените, които са го отглеждали и възпитавали, са го учили "само да слушка". Е? Как може да очакваме действия? Ами няма как!
Т.е., може и да има, но трябва да се случат катаклизми с любими хора, за да се пробуди мъжкото, което е потискано. Раздялата с "жената на живота ми" и "детето ми" може и да свършат работа. Дано, поне, това помогне!

Тъжно е, нали?
Да, но има решение!
Ако бащите участват повече в отглеждането и възпитаването на децата си, нещата ще се поправят.

А вие, момичета "и на 20, и на 30 по 2", не се залъгвайте, че "на мен мъж ми не требе! Детето си е мое. ".
Не, детето НЕ Е ваше!!!
То не е телефон или плюшено мече, за да е ваша вещ. То е човешко същество и НЕ Е ваша собственост. И то ИМА ПРАВО на баща.
И не ми дрънкайте глупости, че греша! Аз самият отраснах без баща и знам от личен опит, че съм прав.

----------------------
Трябваше да бъде забавно. Дано, поне, се е получило полезно. Надявам се.

Koга е Великден?

Ако някой ви зададе този въпрос, почвате да търсите из "Православен календар за еди-коя си година" или отговаряте, че е 40 дни след Сирни Заговезни, но да не съвпада с Песах. Да, но това е сегашната християнска интерпретация. А кога е истинският Велик ден и защо е бил велик и преди 2000 години?

=================================================
На 21 март беше Нев руз - Новата година за Слънчевите народи от Северното полукълбо.
Обикновено до тогава се е носело мартеницата. Считало се е, че за 3 седмици, организмът ще е взел сили за нормализирането на падналия имунитет през зимата.


Kюрд прескача огън. (wn.com)

Четох как го празнуват кюрдите (потомците на древните хурити) и иранците (дори и мюсюлманите). Стигнах и България. И по-точно до алианите. Те са шиити - течение, характерно за бунтарите в Исляма. Алианите (или казълбаши, за особените чалми по надгробните камъни) поради непокорството си са преселени от османците тук, главно из Лудогорието. Така,като българите били разселвани из Анадола, Близкия Изток и дори Алжир в Африка.
Но да се върнем пак към алианите. Те наричат Невруз - "кърк"- "четиридесет". На този празник сварявали и подарявали един другиму 40 ... яйца.?!

Само че ... това "40" напомня за:

1.  Св. 40 мъченици
 Българска икона от XIX в, Тревненска художествена школа.
Снимка: pravoslavieto.com

Празникът им е на 9 март ... Обаче ! Обаче по стар стил се падало на ... 22 март.
Брей - какво съвпадение?! Явно християните се опитали да приватизират празника. И успели да потулят истинската причина с преместването на датата, вследствие поправка в календара.
Т.е. празникът е заради Пролетното равноденствие, което е на 21-22-23 март ( зависи от годината).

2. Гореспоменатият празник е известен още с името "Младенци" и ... "Вси свтии"!
"Една легенда на българите от село Зеленовка - Таврия, Украйна, разказва как Господ на този ден забива 40 нажежени шиша в Земята - така я затопля, а "слънцето се обръща към лято" и вече може да се сее и сади.
За предпазване от болестта шарка жените месят благи хлебчета, мажат ги с мед, кадят ги и си ги раздават по съседски, за да са здрави децата. Всяка стопанка сготвя и 40 червени чушки, които пълни с ориз или булгур и всеки гледа в този ден 40 неща да хапне - да е берекетлия годината. Пернато в този ден не се коли, не се попарва вълна, за да не се разлюти баба Шарка. Децата се качват на висока могила, търкалят камъчета и викат: „Отърколи се, Зимо, дотьрколи се, Лято!"

В този ден излизат от леговищата си змиите и гущерите, а хората, за да се предпазят от злите сили, палят огньове, прескачат ги и се опушват за здраве (вж по-горе кюрдите!). И още вярват, че който може да убие змия в този ден, да й отреже главата, да постави в нея семена от босилек и да ги зарови в земята, стръковете, които израснат, са магически. Моми или ергени, закичени с такава китка босилек - болест и уроки не ги лови, а другите лудеят по тях."

---

http://www.selenabg.com/Forum/

Сещам се и за тракийския


 3. Дионисий - Загрей (защото загрява.Името е тракийско, както и самият герой или бог, както ви харесва повече да го наричате).
"Загрей е субектът на големите мартенски новогодишни Дионоисови игри, който християнизацията на населението и възприемането на източноправославния календар се свързват със Сирни Заговезни, а чрез тях с Великден. Обрядът е символна смяна на старата с новата година. С него се изиграва тракийската орфическа реорганизация на света.(Фол, А., Политика и култура в Древна Тракия, София 1990 г.)
Богът умира и се ражда отново на Нова година (Пролетното Равноденствие - бел.аз), за да даде енергия за нов живот и осигури на социума благоденствие. Чрез ритуала космогоничният мит се повтаря, за да започне нов цикличен кръг.".

---

Соня Илиева

И какво общо имат 2 и 3 с яйцата? Нека поразсъждаваме!

Яйцето е символ на Живота. Навсякъде по планетата, във всички култури това е така. Но символ на Живота е и кръвта, а от там и червения цвят. Какъв по- очеваден символ на възраждащ се живот е потопено в кръв яйце?

Сeщате се, че християнският "Велик ден" си е бил празник по много земи дълго преди н.е. Ето малко инфо в тази насока.




 И́сис/И́зида е наричана Гъше яйце

"Има исторически и археологически данни, че   яйца са се багрили и дарявали още в древен Египет, Персия, Рим, Китай и Елада. За древните яйцето било символ на Вселената. Ритуалите, свързани с него, символизирали раждането на живота. Римляните, галите, персите и китайците боядисвали и разменяли яйца при настъпването на пролетта, в чест на обновяването на природата след края на дългата и студена зима.

Според тях яйцето ималo магически сили – то се заравяло в основите на къщата, за да предпазва нея и нейните обитатели от зли сили; бременните римлянки с него гадаели пола на бъдещето си дете, булката настъпвала яйце преди да прекрачи прага на новия си дом и т.н. Въобще яйцето е било необходимо при много обреди през езическите времена."

Обаче днес червени яйца се боядисват за Хистиянския Великден. А той, заради лунният календар на евреите, "плува". Трябвало да е след Пролетното равноденствие, но и след пълнолунието. Пък и да не съвпадал с Песах. Тук открито личат политически причини. Православният и Католическият не съвпадат пак по "земни" причини. Даже твърде земни, бих казал. Уеднаквяване има само за Коледа, но някои православни се дърпат и за този ден ... Накратко - призваните за "божието" се занимават с "кесаревото".
Но да се върнем към темата и да обобщим какво излиза накрая. Ами ... излиза, че Великият ден, посветен на Възраждащата се Природа и присвоен безцеремонно от Християнството, е Денят на Пролетното Равноденствие.

Карайте да върви! Да се порадваме на патерица на още едно ново начало!

Честит празник, хора!

---

Великденче

" Song of the Flower", песен по стиховете на Джибра̀н Халил Джубра̀н

Мъжът трябва да сe държи като мъж!

България преди 100 години. Забравени снимки от войните за национално обединение


Отдавна се бях заканил да напиша тези редове, но все отлагах за по време на отпуските, които така и не получих. Затова пиша от рабаотата.

Живея в кв. Стефан Караджа. Води се София, но за мен си е "село, близо до Големото село". Обитавам къща. Около мен е зеленина - дървета, люляков храст, цветя, тревица. Пеят птички и щурци (когато им дойде времето). Ако не се броят квартирантите от долния етаж, които ме тровят с цигарите си и тези в отсрещния блок с чалгата си, то живея в една селска идилия - мечта за доста хора от големите градове.

В момента работя под Битака - пак извън София, близо до Мала Швеция, както е по-известен кв. Малашевци. Не ползвам градски транспорт. Пеша до работното си място съм за 20'-30'. Обратно - за 15'-20'.

Освен кварталното магазинче, наблизо има "Фантастико" и "Кауфланд". Остава ни само един МОЛ с кино и няма излизане от квартала, освен за летуване на море.

======================

След всичко гореизписано, разбирате, че рядко "слизам до София". Правя го за извънредни покупки, срещи или за зъболечение. Последно "излизах" преди година. Но това не е от съществено значение. По-важното и причината за този пост бе това, което видях, докато се возих по тролеи и автобуси.

Гледах как момчета на всякаква възраст седят, докато момичета, жени (понякога и с деца) и възрастни мъже стоят прави. Тази гледка е потресаваща!!!

Що за момчета са това?!
Що за възпитание получават? А какви ли мъже ще станат? Всъщност ... ще станат ли мъже? Или ще са някакви никакъвци, които, незнайно защо, ще се водят от мъжки пол в документите си ...

=============

Положението е лошо за жените и старите хора. Причината е ясна. Но лошо е и за бъдещето на България, изобщо. Защото, изчезнат ли мъжете, наследени от тези ...(съобразявам се със СЕМ), то ще се появят мъже, но "отвън".

Затова ли се биха и загиваха дедите ни? За да дадем земята и жените си на чужденци? И то - доброволно?!

===========

В заключение ще поясня - не мразя чужденците. И те са хора като нас. Мразя онези продажни "българи по документ", които унищожават българския дух. А човек без дух е лесен за управление, защото ценностната му система е занижена. Нека всеки да запази духа си, да го гради и да помага на останалите да поддържат своя!
Нека участваме в Новото Българско Възраждане!


Българин дава вода на ранен турски войник (Одрин, 1912 г. )
Bulgarian gives water a wounded Turkish soldier (Edirne, 1912)

Следвайки белия заек

Тази статия участва в конкурса "Мастиленият лабиринт 4, тема 2"
=================================================================================

Снимка: carphotos.cardomain.com

Пътуваха само през нощта. През деня спяха в най-неврачните мотели. Не говореха с никого и се опитваха да не правят впечатление. Неуспешно - никой, освен тях, не плащаше в брой. Персоналът винаги ги гледаше някак подозрително, но не викаше полиция, защото се страхуваше, че може да са престъпници и то въоръжени.

Алис се беше научила да не задава въпроси. Знаеше, че това ядосва майка й. Както и че, рано или късно, получаваше отговорите и без да пита. Така стана и сега.
- Сутринта ще пристигнем в хижата.
Хижата. Това бе някогашната лятна къща на семейството на майка й, когато е била малка. Намираше се накрай света - сред гора, между Трите хълма и Езерото на бобрите. Имената бяха дадени от индианците. Белите нашественици бяха суеверни и само ги преведоха, без да смеят да променят каквото и да било.

Малката се събуди, когато "Джийп"-ът пое по планинския път. Слънцето розовееше зад хълмовете, птичките пееха из клоните на гъстата гора, а въздухът бе неимоверно чист и изпълнен с аромат на току-що цъфнали цветя.
Леката мъгла бе причината езерото да се появи като че ли от нищото. Бе прекрасна гледка!
- Стигнахме.
Майка й слезе, за да отвори вратата на гаража, а после вкара колата. Загаси двигателя. Дълго се ослушва за "опашка". После затвори вратата на гаража и въздъхна облекчено.

Алис беше свободна да ходи, където си поиска, освен на Прокълнатата поляна, отвъд Ручея на Сенките. Беше получила и други забрани, но първата и най-важна беше никога да не слага батерията в смартфона си. Отначало това я дразнеше, но после свикна. А и с кого да разговаря - нямаше роднини или приятелки. Затова книгите бяха спасението й да не полудее съвсем.
Четеше захласната и времето летеше неусетно. Майка й търсеше стари познати, но те живееха далече, а до тях се стигаше единствено пеша. Първата седмица отсъстваше по няколко часа, но после преходите й траяха дни. През един от тези самотни периоди Алис реши да прекоси Ручея.

Стигна до него с очакване за нещо особено. На няколко пъти се отказваше, но накрая пристъпи с лявото си краче. Нищо! После и с другото - пак нищо! Огледа се - нищо не се бе променило. Внезапно се появи страх и скочи обратно. Нищо и нищо! Няколко пъти прекрачи Ручея и после се връщаше. Стана й забавно и се усмихна. Не помнеше откога не се беше усмихвала и не се бе чувствала... дете.
На следващия ден смело прескочи Ручея и отиде точно в центъра на Прокълнатата поляна. Беше странна - кръгла и с ниска твърда тревица. Алис се огледа, ослуша се - нямаше птички, нито насекоми. Това бе странно, но отдавна беше свикнала само да отбелязва нещата, а не да им се учудва. Седна на огромния пън в средата на поляната и се зачете.

Снимка: millcreekgardens.com

Изведнъж чу шумолене и видя заек. Очите й се ококориха. Беше заек, както всеки друг - пухкав, бял, с червени очички, но този беше... облечен в дънки и кожено яке. Освен това, си мърмореше нещо, докато се взираше в белия си "iPhone". Внезапно спря, погледна изпод вежди момиченцето и каза:
- Не е учтиво да се зяпа така.
- Извинете! Аз... аз... аз не очаквах да Ви видя и...
- Да, да, разбирам. Не е учтиво и да не се поздравяват по-възрастните. - продължи заекът. - Родителите ти са го споменали, предполагам?
- О, да, разбира се, но... Вие... по-възрастен ли сте от мен? Защото мама ми е разказвала, че зайците живеели най-много 10-11 години, а аз съм на 12 и...
- ... И искаш да кажеш, че аз съм невъзпитан, защото не поздравих първи ли? Хм...
- Да... а-а-а, т.е. - не... всъщност не знам... просто бях изненадана... а и заек да говори?! Това не е обичайно... макар че ми е познато от някъде... да-а-а - Луис Карол!
- Не се казвам така...
- О, не, не Вие, а авторът на "Алиса в ...
- Да, да, сетих се. Знам го. Е, не лично, а като автор.
- Само че облеклото...
- ... е в крак с модата.
- О, разбира се! И затова вместо джобен часовник - смартфон?
- Естествено!
- Естествено!
- Да.
- Да...
Последва неловко мълчание. Двамата стояха и гледаха някъде из треволяка, сякаш са намерили нещо особено интересно. Първа се окопити Алис.
- Моля, седнете, ако обичате! Имам сандвич с масло, домат и краставица.
- О, благодаря, но не съм гладен, а и закъснявам, - каза заекът и посочи малка заешка дупка в края на поляната.
- Мога ли да дойда с Вас, стига да не преча?
- Да и не, но си твърде голяма, за да влезеш...
- Има ли шишенце с надпис "Изпий ме!"?
- Мда, - промърмори заекът, - г-н Карол, май, всичко е описал. Да, има такова шишенце и ... по случайност ми е в джоба.
Извади нещо кафяво с жълт надпис. Алис го пое, отвори го и го поднесе към носа си. Не миришеше на нищо. Огледа го пак, после прочете надписа, проследи известно време разсеяния поглед на заека и изпи съдържанието на един дъх.

Bear Lake, Rocky Mountain National Park,  Colorado, USA
Снимка: thedyrt.com
==================
Телефонът на доктор Килман иззвъня.
- Да-а-а, съш-шият. До-о'ре, до 10 минути ше с' облека.
- Какво има?
- Има нови органи за трансплантация. Спи, мила!


Снимка: symptomat.de

Възвисение

Тази статия участва в конкурса "Мастиленият лабиринт 4, тема 3"
================================================================================

За мнозина "Възвисение" е име на книга или "филм за двама полуреволюционери-полуразбойници", както пишат критиците. Всъщност, имат предвид "Възвишение". За мен и двете думи са напомняне за двама човека - съименници на един от главните герои - Гичо и  всичко, което ще напиша, ще е само истина, без ред художествена измислица.

Единият е прадядо на съквартиранта ми и е бил истински разбойник. Дали е бил и революционер, тепърва смятах да разбера, след като взема интервю. Но... при мен често се получава - да планувам едно, а да стане друго.
Съквартирантът ми не бе в настроение и почнах с ченгел да му вадя думите. По едно време ми писна и го оставих. Реших, че моят Гичо повече заслужава да бъде запомнен.
.
И така - приятно четене!

=================================================================================

На дядо ми Гичо

Роден е в Музга - малко селце между Севлиево и Габрово. Бил средният от трима братя. Като дете със сигурност е познавал част от красотите, показани във филма, защото е бил пастирче.


Снимка: rap.icbproperties.com
====================

През 20-те години на ХХ век бедността е била голяма. Много от планинските жители слизат в равнината, за да търсят препитание. Бащата на баба ми по майчина линия, например е тръгнал от Осиковска Лъкавица, близо до Ябланица и стигнал до Исперих.
Дядо ми също стигнал до там, но по малко по-дълъг по години и километри път. Първо семейството му се преместило в Севлиево. Да, били бедни, но ученолюбиви. Баща му - Иван Добрев, изчел всичките книги на местната библиотека, за което получил грамота. Не знам много за братята му, но и те не били "прости хора", както казваше баба ми. Явно си е било семейна традиция, защото дядо ми имаше потребността всеки ден да прочете поне страница от нещо.

Пробвал си бе късмета на много места, но две от най-важните си умения научил в София и Русе. В първия град научил готварството, а във втория - хлебарството, където и получава диплом за майстор-хлебар. По онова време без подобен документ, висящ на видно място, не е могло да си хлебар. Има и друго интересно. Накрая на работния ден, всеки работещ във фурната получавал по 2 хляба. Всеки въглищар - по торбичка въглища и т.н. Това било уважение към труда, но и мъдър начин да не се краде. Било е времето, когато да си честен човек и било стремеж и основание за гордост.


Снимки: София, i.pinimg.com и Русе, airgroup2000.com

Но съдбата го отвежда до с.Хърсово, а по-късно и до с.Кемаллар, което през 1934-та ще се нарече Исперих.
Земята в Лудогорието е плодородна и с малко труд постигаш много - мечта за всеки работлив, но беден човек.
На дядо ми постоянно му се е налагало да работи, но никога не оставял книгите. Това правело впечатление и на бедни, и на богати. Така често "Съдбата му се усмихвала", както биха казали някои. Аз бих ги поправил - не Съдбата, а неговото ученолюбие му се отплащало. Много са показателните случаи, но ето един - служейки като моряк във Варна, бил писар в Щаба, сред интелигенцията на Флота. Дядо бил и от малкото щастливци да бъде няколко дена в обкръжението на НВ цар Борис III.


Снимка: morskivestnik.com

Идва 9.IX.1944 г. - още една черна дата в историята ни. На герба ни от 1971 до 1990 г. пишеше "681 - 1944" - точно както в некролог, се шегувахме всички.
След преврата изчезва всякаква организация, поне в повечето държавни учреждения. Наборниците са разпуснати и всеки поема към дома. Някои нарамват килими, други стенни часовници, трети дори бюра. Да го питаш невежата за какъв ... му е това бюро, ама видяла жабата, че подковават коня, та и тя вдигнала крак. Сиреч - всички крадели. Е, почти всички. Дядо ми си нарамил само мешката с дрехите си и поел по жп линията към Исперих. Скоро се жени, ражда се майка ми, после леля ми...


Личен архив

Не го вземат на фронта. А защо, това съм пропуснал да го питам. Но има една история, която може и да дава отговор - лежал е в полицията за "комунистическа пропаганда". Всъщност. няма никаква пропаганда. Като ерген отивал на седянка в яркочервена риза, за да привлича момите повече. Но полицаите били подозрителни и изкарал една нощ в ареста. За всеки случай.
В Исперих всички сме с роднински връзки (т.е. бяхме). Затова и никой не е гонил комунистите преди 9-ти - кой би искал да има проблеми с тъщата и постоянни навиквания от жена си?! След 9-ти бившите комунисти стават милиционери и на свой ред, пък, скатават роднините си - бивши полицаи. Шуро-баджанащина отвсякъде и в пълен комплект.

Затова и дядо ми излиза без бой и унижения, но в досието му пише, че е влязал за комунистическа пропаганда, което дава основание на милиционерите и новата власт да го измъкне от редиците на фронтоваците. Почва като хлебар, но скоро му предлагат да стана директор на хлебозавода. Но има две условия - да е член на БКП и да има завършено образование, поне средно. Скоро отива да учи в Рабфак - Работнически факултет. Това е място, където "нашите хора" се научават да четат и пишат или да се усъвършенстват, както е било с дядо ми.
Той се е отличавал винаги с добронамереност към хората. Знаеше турски говоримо много добре, а с руския и френския също е бил добре - нещо естествено за един Близнак. Винаги намираше начин да се измъкне от затруднено положение, като обръщаше всичко на майтап. И ето доказателство от изпит по български език.

Пада му се да обясни как се пише думата "дѣло" - с "Е" или "ѣ". Той не знае и казва:
- Аз не знам. Но и никой тук не може да каже, защото не сме го учили.
Изпитващите се подсмихват и му обясняват, че е с "ѣ" , защото идва от "дѣламъ, дѣлкамъ".
- А, ето сега вече ще знаем, - казва дядо ми и си получава отличната оценка за управленец.

Дълги години бе директор и се държеше като отговорен човек, без да тъпче подчинените си. Напротив, често си отделяше от личното време и средства, за да оправя техни лични проблеми. Затова и бе уважаван от всички.
Имаше технолози в завода, учили години как се прави хляб, но поне два пъти седмично телефонът в къщи звънеше към 3, за да го викат по спешност. Оказва се, че освен знания за пропорции, трябва и усет, защото всяко брашно е различно. Маята - също. Без усет нищо не става, а дядо ми Гичо го имаше.

Пенсионира се по болест. Веднага след това хлябът вече не ставше за ядене...


Снимка: frognews.bg

Към хлебозаводът имаше баничарски и сладкарски цех. Сещате се, че децата на работниците и служителите предпочитахме втория. Чакахме с нетърпение да направят тортите и пастите, за да нападнем огромния казан с крем. А, когато ни станеше прекалено сладко, един току-що изваден хляб с олийце, шарена сол и сирене, оправяше нещата.
Къде са ми любимите еклери с вкусен яйчен крем и светлошоколадова глазура ?
Ами "Витошки"-те? Не сегашните с гаден маргарин, а онези с масло.
Даже "Гарнираните пити" бяха по-вкусни от много днешни подобия на пици.

Дядо Гичо ми е примерът за подражание. Един човек, роден в малко и бедно планинско селце, възвисил се до уважаван от всички директор, баща и дядо. Само на жена не сполучи, но хората с право казват, че "Хубавите ябълки свинете ги ядат". Дано в следващия живот си отваря по-добре очите и при избора на съпруга!

Завършвам с една от любимите му песни - "Заблеяло ми агънце " на Борис Машалов

www.youtube.com/watch?v=JiojiJFoQJM