неделя, 14 август 2022 г.

Звезди над Родопите


Борислава бе от тези планинарки, които не правеха точни планове къде ще ходят. Обичаше неочакваните обрати. Но не беше безразсъдна. О, не! Ползваше специални високи обувки, здрави дълги панталони с множество джобове, удобна раница с всичко необходимо за една нощ на открито...

 Беше кадърна 3D-дизайнерка, но след 2 провалени и един откраднат проект, напусна престижна чужда компания и основа своя. Всички я уверяваха, че сама няма да 

успее. Но успя. Отиде на доброволческа акция и там намери първия си клиент. 

Реши,че Вселената я обича. 

 Сега бе завършила поредния задача и реши, че е време за аналогов живот. Всъщност, не напълно. Бе се запалила по фотографията и заедно със смартфона си, който имаше сериозна система за снимки и видео, носеше и любимия си "Nikon". Да, имаше и по-добри, но с този бе любов от пръв поглед. След време се оказа, че той покрива напълно изискванията й.

===============


 Родовете й бяха от морето и Дунав, но родителите й се бяха срещнали в София и Витоша им бе станала важна част от живота.

 За един беден студент тя бе добър повод за среща, маскирана като поход. А той - походът, рядко продължаваше по-нататък от първата пуста поляна. Девойката не проявяваше голям мерак да продължат към Черни връх. Затова и стъпиха на него едва след упоритото настояване на дъщеря им. Хареса им, но не като на планинци, а като случайни туристи, които не си падат по безмисленото търчене по баирите.


В средното и в университета Борислава не попадна на сериозни туристи. Последният опит завърши със сбиване след обилно количество ракия с бира в барчето под лифта. И оттогава пътуваше сама.

Избираше планината, дела, няколко маршрута и тръгваше. Засега всичко се подреждаше прекрасно, а галерията от невероятни снимки растеше. Не снимаше всичко и постоянно. Бе готова, но чакаше вътрешното усещане за Момента.

 Днес бе избрала Родопите. 

=============


Родопите са странни - хем са планина, хем многото заоблени и обрасли с гори хълмове напомняхана вълни странно море, ухаещо на бор и свежест. Това бе любимата й планина. Явно гените напомняха за себе си.


Тръгна от София през нощта. Още бе нощ и когато стига отправната си точка, но небето вече леко просветляваше. Изгревът я посрещна на широка поляна с много мащерка и подбел. Снимката бе на птица летяща върху диска на червения Райчо.

Борислава се усмихна  денят вече бе осмислен. 

 Разглеждаше маршрутите, когато се появи мъж с огромна раница. Бе на около  метра от нея, та само си махнаха за поздрав и тя реши да го последва. 

=============


Вървяха около час. Той и не подозираше, че го следват. Вървеше си бодро, сякаш не носеше нищо. Хм, странно! Туристическата маркировка й даваше известна сигурност, докато странникът не свърна и тръгна към гола скала. Още по-странно!

Изкатери се чак на върха. После свали раницата си и от нея извади... парапланер. След минути се носеше по течението.




Снимка: pxhere.com,


Борислава все още бе със зяпнала уста. Когато го осъзна, се засмя. Мда, кой да предположи?! Върна се и стигна туристическата пътека. Чудесно! И тъкмо да поеме нагоре по нея, когато видя друг мъж. Бе на около 30 и също със странна раница. Този път нямяше да върви след него. Един делтапланерист за днес стига.

=================


Към обяд стигна хижата. Отварата от билки направи чудо. Само след час бе готова да изкачи и Еверест. Поне така се почувства.

Мъжът със странната раница, обаче обядва както трябва. А родопската кухня си е доста засищаща. Някога хората са се хранели по веднъж на ден, а са обикаляли километри, та всяка рецепта е с много от всичко.


Пътеката продължаваше към върха, но никой нормален човек не би тръгнал точно в най-голямата жега. Затова се излегна на един от дървените нарове, точно под дебелата букова сянка. Когато се обърна, видя, че непознатият вече бе на съседния нар и спеше. Защо не? И Борислава се унесе.

================


Час сън в планината се равнява на няколко в големия град. Но само този, който е пробвал, знае. А три часа... три часа тук дава сили да изкачиш върха на бегом. И точно това бе решила. Не на бегом, разбира се. Пък и върхът бе на около 4 часа и половина, според тебелката. Или трябваше да преспи в хижата и да тръгне сутринта или да се връща. и тъкмо клонеше към второто, когато непознатият потегли нагоре. Картата показваше, че на върха има само беседка, но може да има и нещо повече.Ввече няколко пъти намираше постройки, които не бяха регистрирани. Борислава уверенотръгна след него.


След час стигнаха поляна с маси и пеки от паднали цели дървета.

- Към върха ли?

- Да. И Вие ли?

- Да.

- Надявам се, че не носите парапланер.

- Парапланер ли?

Разказа му за случилото се.Смя се дълго и силно. И заразително - и тя се разсмя.

- Май днес Ви върви на странни хора - аз нося телескоп. Ще гледам звездите.

- О, това е чудесно!

- И Вие ли обичате нощното небе?

- Даже бях в кръжок по астрономия. Цели 4 години.

- Охо! Значи ще Ви е интересно!

- И още как!

=============


С това темпо щяха да стигнат към 19 часа́ и да се чудят какво да правят цели 3 часа. Затова забавиха и почиваха на всяка по-равна полянка. А и Велко се оказа много интересен човек - бе жива енциклопедия. Трудно бе да срещнеш днес някого с толкова добра обща култура. Е, призна си, че знае всичко. Получи окуражителна усмивка.

- Така. Стигнахме. А и след около 20 минути ще се стъмни.

Велко смъкна раницата си. Извади статив и куфар, в който беше телескопът и лаптоп с мишка и други дреболии. В 21:30 започна всичко.

===============




Снимка: /images-assets.nasa.gov 


 Гледаха планети, звезди, мъглявини, галактики...

Бе така запленяващо! Все едно гледаха кадри от професионален телескоп на орбита. И тогава Борислава се сети, че нещо не е наред. Дори за Хъбъл трябваха минути, а понякога и часове за една добра снимка дори на планетите от Слънчевата система. Но този телескоп показваше всичко веднага и то в много добро качество. Погледна надписите. "BSF - БКС". Какво ли значеше това? Имаше го на телескопа, на лаптопа, на раницата и даже на дясното рамо на връхната му дреха.

- Много хубав телескоп!, - започна малко плахо.

- Да, пробен модел. Нова технология. В пъти по-добър от официалните.

- Забелязах...

- Предположих.

Това я успокои и времето минаваше неусетно. Гледаха, говореха и разказваха за себе си. Стигнаха и до НЛО. Според Велко, повечето от тях не са извънземни кораби, а апарати от бъдещето, които документират събития. Борислава си представи колко им е интересно на учениците от бъдещето, които няма да си представя какво е било, а можеха да го видят как е било. Завиждаше им.

- Откога са официалните пътувания?

- От ХХII-ри век. Първо ще пуснат дронове, после техници, когато всичко се доизглади, ще почнат да пътуват учени от всички области. Понякога няма да  пътуват телесно, а чрез аватари.

- Интересно... А откъде знаете това?

- От пътешественици. Не, аз не съм си срещал лично. За съжаление.

- Аха. А може ли да им се вярва?

- По мое мнение, поне на един - да.

- И той е споделил...

- Да.

==================

- Стана 4. Трябва да тръгваме, ако не искаме да станем сензация., - каза Велко и се закиска . 

Борислава го гледаше недоумяващо.

- Ще летим. 

Борислава го гледаше с немного променен поглед.

- Освен, ако не избереш да вървиш към хижата. Предполагам, че си взела лютив спрей срещу мечки?

Това беше забравила.

- Не, не...

- Добре! След малко сме готови.

Велко прибра всичко в раницата. После дръпна нещо от долната й част и телескопично излязоха две метални тръби, които се съединяваха с черна кутия.

От горния капак на раницата извади нещо като дръжка с уреди. Приличаше на тротинетка, но без колела. Велко стъпи на тръбите.

- Качвай се отзад и се дръж за колана ми. Няма да паднеш, но ще ти е по-успокояващо.

Борислава го направи и докато се чудеше над думите му, вече летяха.

=================


Не усети никакъв тласък, нито чуш шум от мотор. Предположи, че е на ток. Но липсата на инерция я учуди. Не усещаше и въздушна струя. Все едно бяха в затворено пространнство. Хм, странно! 

 Изведнъж нещо над тях проблесна и се изгуби.

- Самолет, - обясни Велко. - Пътнически. Обикновено летят с около 900 км/ч.

А ние го задминахме. С колко ли летим?! Това си мислеше Борислава, но не смееше да попита. Внезапно приближиха голям град. Очерта се "Александър Невски".




Снимка: depositphotos.com


Кацнаха на "11-ти август", точно до общината. Докато Велко сгъваше тръбите, усетиха, че някой ги гледа.

- Здравейте!, - каза Велко на опуления полицай. - Надявам, се това, което видяхте да си остане между нас. Най-малкото, което може да стане с Вас, е да Ви уволнят, но може и да Ви вкарат в психиатрия.

Полицаят преглътна, но погледът му остана същия.

- За Ваше успокоение, ще Ви споделя следното - ние с Вас сме от една и съща страна на фронта. Вие пазите долу, на повърхността, ние горе. Докато ни има, можете да сте спокойни, че няма да има война.Лека работа!

- Благодаря!, - успя, все пак да каже поокопитилият се представител на Закона.

=================


Тръгнаха по "Раковски". 

- Къде живееш?

- Срещу "Родина".

- Добре. Ще минем през нас, за да оставя раницата си и ще те изпратя.

- Няма нужда.

- Е, как няма? Пък и малко ходене по нощна София не е съвсем безопасно за сама жена.

- Тренирам айкидо.

- О, чудесно! Но аз ще си те изпратя, за да съм сигурен, че си добре.

Той живееше срещу "Сатиричния".

- Сигурно познаваш поне един актьор...

- Всичките ги познавам. От дете все там киснех. И във ВИТИЗ, разбира се.

- ...И в Кукления...

- А, там не. Страхувах се от куклите.

- Какво?!

- Сериозно!

- Ха-ха-ха, ма как може да се страхуваш от...

- Еми те така! Изглеждаха ми зловещи по някакъв начин.

- Странно...

- Ми... не знам дали е странно, но при мен си беше така.

- А какво означава "BSF - БКС"?

- "Български Космически сили".

- Има ли такива?

- Не. Нито телескопа от тази нощ или летателното средство, с което се прибрахме.

Двамата се погледнаха и се усмихнаха.





====================

петък, 29 юли 2022 г.

Мацките в офиса

 Не разбирам жените. Затова и няма да гадая какво са си помислили, след прочитането на заглавието. Може би те сами ще си признаят. Единствено съм сигурен, че всеки нормален, свободен и немного пиян мъж си е помислил, че ще говоря за жени. Да, да, ама - не! Ще ви запозная с котките, обитаващи тавана на офиса.

============

В началото беше... едно куче.


Ъ-ъ-ъ, не точно това. Онова бе по-малко и по-къдраво.



В офиса го наричаха Рошко, а аз - Петкан. Беше се появил в петък, та... Ама започнаха да ме уверяват, че било грубо и просташко. От личен опит зная, че когато кажеш една дума на чужд език, то за такива хора вече не звучи грубо и просташко. И новото му име бе Парашкев. Нямаше коментарии. Но имах ле-е-еко подозрение, че и това име не се хареса. Не знам защо.

По същото време се появиха и две ята - от гълъби и врани.

Към кучешката храна се присъедини и птича. Вече се спъвахме и в чувал със семена. Гълъбите бяха доволни, враните... е, по-скоро - не.

Гълъбите ми бяха скучни, но враните... те бяха нещо различно.




Сребърка, любимката ми.

Не знам как  и защо се харесахме, но стигнахме до там, че й давах храна в човката. Бе спокойна и много умна. Доста по-умна от кучето, а вероятно и от гълъбите.Ето и доказателство!

Дадох й суховато месо. Кучето изяде своето вяло, но безропотно, а Сребърка... Но вижте сами!


Сребърка доведе трите си малки, за да се запознаем. А след месец ятото им отлетя нанякъде и повече не я видях. 

Но в Природата празно място не оставало дълго и се появиха котките.

==================


Първи бяха тези .


И се започна...



Първата семейна снимка от сватбата



Света Троица Раннобудница


Нощен бяс



Опит за аеродинамична поза



Ах, колко вкусно чурулика това врабче!



Не ми се вярва, че ще съм на корицата на списание за мацки и това си е!



Май е дошло време за сън.



Да, дошло е!



А това не са украински котки след "российска ракета по военен обект". Просто в стаята има климатик и вентилатор, докато навън е +36°C.

Та това е, засега, положението в офиса - главно котешко!

=====================




неделя, 26 септември 2021 г.

[Бг/En] Виетнам / Vietnam

 На 01.11.1955 г. започва Виетнамската война - една от най-безмислените за всички времена. Трае почти 25 години (до 30.04.1975).

------------------------------------
On November 1, 1955, the Vietnam War began - one of the most senseless of all time. It lasted for almost 25 years (until April 30, 1975).
--------------------
Почивайте в мир!
Rest in peace!
============










сряда, 8 септември 2021 г.

Преброяване 2021

 Електронното преброяване почна от 00:00 на 07.09.2021 година. Аз се отчетох в нощта на 7-ми срещу 8-ми септември. Всичко вървеше добре и за по-малко от 10 минути бях готов. На пощата си, обаче получих следното съобщение:


" Вие се преброихте успешно! Благодарим Ви за участието!
Вашият Уникален преброителен код е ....-....-....... .
Моля принтирайте/запишете кода, който трябва да предадете на Вашия преброител в периода 18 септември - 3 октомври! " 

Моля?!

Да съм се срещнел с преброител ли?

Та, нали, аз затова се преброявам електронно, за да не си губя времето, за да се срещам с когото и било?

Що за малоумник е измисил всичко това?

Прибавям и недомислието във въпросника, където няма възможност "къща" за жилищна сграда, а само "блок", "колиба", "фургон" и какво ли още не, само не и "къща".

Май нивото на държавните чиновници от година на година спада. И като заговорихме за държав и чиновници, чудя се защо може електронно да се преброяваме, да боравим с документи, да извършваме дори банкови операции..., но не можем да гласуваме? А? Защо?!?

Машинно гласуване ни натрапват. Дали не е, защото някой е взел подкупи за това решение? Едва ли! Нашите депутати са неподкупни. Те милеят за доброто на народа.  Затова и сега ще има трети парламентарни избори за 6 месеца. Защото "Всичко в името на народа! Всичко за благото на народа!". Или това беше лозунг на БКП от преди 10-ти...

сряда, 1 септември 2021 г.

Огледалото

 Конкурс на Борил, кръг 1

========================


- Ста-а-ари вещи купува-а-ам. Вехтохаря-а-а.

Беше среден на ръст, леко прегърбен от сандъка, който носеше с ремъци на гърба си. Бе на неопределена възраст и в стари дрехи, естествено. Но не приличаше на просяк, защото и той и дрехите му бяха чисти.

- Ста-а-ари вещи куп...

- Вехтошарю, вехтошарю, виж това! Колко даваш?

Жената подаде метална кутийка.

Той я огледа от всички страни. После я отвори и поглади кадифето, която някога бе морскосиньо. После пак огледа отвън.

- Два гроша.

- Само два гроша ли? Мъжът ми я донесе чак от Цариград.

- Някога е била по-скъпа, но сега... Виж колко е избеляло кадифето! Има и драскотини...

- Добре, добре... - прекъсна го нетърпеливо жената - Дай двата гроша!

- Със здраве!

Мъжът прибра кутийката и продължи по пътя.

- Натам няма що да ходиш - никой не не живее вече тъдява. Пък и е опасно - прокълнато място е.

- Прокълнато ли?

- Прокълнато, я! В онази къща на хълма изчезват хора. На мъжа ми първи братовчед изчезна още кога беше малък и пасеше козите. Влязал вътре, а после го търсихме с дни, но от него ни следа.

- Само хора ли или и животни изчезват?

- Какво? - учуди се жената. - Чакай да помисля. Ами... за животни не съм чувала. Но поне 5-6 човека от селото изчезнаха, това го помня. А и старите хора разправят за още много.

- Откога е къщата?

- А, стара е, още от турско. Била е на богати хора. Има големи камъни за основа и е била на три ката. Били от Търново и се занимавали с търговия на платове. Но всички изчезнали. Заедно със слугите. 

Някой от селото чул да блеят овце, ма много жално. Отишъл на вратника. Тропал, викал - никой не му отвърнал. Влязал той и право към овцете. А те от дни нямали ни вода, ни сено. Напоил ги и ги пуснал да пасат. После потърсил стопаните. Никой! 


Стоял що стоял, ма по едно време го хванало страх. Та се върнал в село, разказал що видял. Върнал се с две дузини мъже - кой с вила, кой с коса, кой с тояга. Викали, тропали, търсили - никой. Потърсили и из гората - нищо не открили. Накрая си разделили овцете с уговорката, когато се появят стопаните, да им върнат стоката. Иначе зян щяла да отиде без човешка грижа. Ма до ден-днешен никой не се е появявал

Те това знам.

- И никой повече не е ходил там ли?

- А, децата ходели, макар техните да не им давали. Те са си деца - дяволета. Но откак две изчезнаха и те не припарват. Попът искаше да я запали, ама докторът не даде - гората наоколо е само смърч и ще пламне като факла. После иди гаси, ако можеш. Та си седи тъй, както е оставена. 

- Чудо на чудесата!

- Тъй, тъй! И цялата покъщина стои до ден-днешен. И имането им и всичко. Ма смее ли някой да отиде?! Мъжът ми разправя, че даже имало едно огледало, ма голямо колкото врата - повече от човешки бой. Ма не посмял да ми го донесе. Щото аз от годежа все го врънкам за огледало, а той все обещава на следващия събор да ми купи и само с обещанията си остана. Той е само по обещанията, ма да свърши нещо - не е за него туй! Другите мъже...

Спря се, защото забеляза вехтошарят да върви точно към прокълнатата къща.

- Хей, къде, бе човек?! Да не си се побъркал? Връщай се!

Но мъжът уверено крачеше по обраслия с трева някога хубав каменен път.

- Луд човек!

Жената се прекръсти и побърза да се прибере.

---------------------------

Из рапорта на TW-BG-00067.


"Намерен е телепортатор, малък, с мислено управление в работещо състояние."

Да, интересно е пътуваш във времето. Трябва да се внимава, защото има какви ли не изненади. Но, пък е хубаво е да знаеш, че си направил някое място малко по-безопасно от преди. 

=====================



вторник, 9 март 2021 г.

Стаден имунитет



Снимка: hvaksinite.com


Почна масовата кастрация... а-а-а... ваксинация, де.

Но преди да продължа, ще ви задам два въпроса.

1. Ако имате нужда от операция, да речем на апендикса, кого ще изберете да ви оперира - Мутафчийски или Мангъров.


За да ви облекча избора, давам информация за тях.






Снимка: bestdoctors.bg


 Венцислав Методиев Мутафчийски е професор от Военномедицинска академия (ВМА), генерал-майор от Военномедицинската служба, началник на ВМА, главен лекар на въоръжените сили на Република България и ръководител на Националния оперативен щаб за борба с коронавируса в България.

Завършва "Обща хирургия" и специализира"  Военна хирургия".Между 1997 и 2002 г. е асистент в Клиниката по съдова хирургия на ВМА (КСХ-ВМА)




Снимка: liberta.bg


Доц. д-р. Атанас Мангъров е Началник на Първо Детско отделение към СБАЛИПБ “Проф.Ив.Киров” ЕАД - София. Доцент към Катедрата по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина.

От 1988 г. е специалист по инфекциозни болести, от 1993 г. и по детски болести

 На 10 Ноември 2020 г. е назначен за началник на отделението за лечение на пациенти с коронавирус към Инфекциозната болница

------------------------------

Който избра Мутафчийски, значи може да мисли. 

Да, когато има нужда от хирургическа намеса, то най-естественото нещо е да бъде направена от хирург, а не от инфекционист.

Сега задавам въпрос

2. Тогава защо за инфекциите слушате хирург?

Ще допълня, че и здравният министър в "тази тежка КОВИД-обстановка" е също хирург.

Честито!

=============


Дали да се кастри...(е-е-е, все ги бъркам тези термини), та дали да се ваксинирате, решавате вие. Ако сте пълнолетни.

Законодателите са решили, че за 18 години все ще сте се научили как да взимате правилните решения.Де да беше и вярно... Някои и на 88 все грешат.

Но насила ум в глава се не вкарва.

Ето нещо,което ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да подпишета, ако решите да се кастр... (хм-м-м...) ваксинирате. 


*******************************************************

Декларацията за съгласие за ваксинация срещу COVID-19

-******************************************************

Приложение към т. 8

Информирано съгласие за извършване на ваксинация срещуCOVID-19

І. Долуподписаният

……………………………………………………….,

(трите имена)

ЕГН: ………………………., лична карта № ……………….., издадена на………….. от ………………………Адрес:……………………………………………………………………………………….…………………………………………………………………………………….В лично качество или в качеството си на родител/настойник или попечител налицето (ненужното се зачертава):

…………………………………………………………………………………..

(трите имена на лицето)

Заявявам че:1.съм запознат с ползите от ваксината срещу COVID-19…………………………… (вписва се търговското име на ваксината), рисковете от заболяването и неговите усложнения; показанията, начинана приложение, противопоказанията, взаимодействието с другилекарствени продукти и очакваните нежелани лекарствени реакции наприлагания биопродукт;2.уведомен съм, че при възникване на нежелани реакции след ваксинацияследва да съобщя за появата им по всяко време на медицинскиспециалисти или на Изпълнителната агенция по лекарствата чрезпопълване на електронен формуляр за съобщаване на нежеланилекарствени реакции от немедицински лица, достъпен на следния линк:https://www.bda.bg/bg/формуляр-за-съобщаване-на-нежелани-

 

лекарствени-реакции-от-немедицински-лица

 

.3.съм съгласен да ми бъде/да бъде (ненужното се зачертава) приложенаваксина срещу COVID-19 ………… (вписва се търговското име наваксината).дата: …………… 1. ………………………….гр. ………………

(подпис на лицето)

 2. ………………...................

=======================


Специалистте твърдят, че стадният имунитет ще пребори вируса. Стадото е налице. За имунитета нямам информация.

=============================







================

понеделник, 1 март 2021 г.

Бели и червени!

 


Снимка; static.newage.bg


Всички сме виждали тази октаграма. Тя днес се ползва в Китай. Кой е измислил знака с капките и останалите неща, историята мълчи. Поне тази, която има съвест. 

Когато посещавах лекциите по китайска медицита, докторът обърна внимание на това, че октаграмата е съобразена с релефа, климата и особеностите на населението в Китай. Излиза, че за България, която е на Балкание, Европа, нещата са по-различни. И да - виждат се различия, които са съществени -  стихиите тук не отговарят географски на тези в Китай.

Черната Земя в Китай е Север, за България - Запад. Белият/сивият Метал е Запад за китайците, за нас той е излишен. Поне на пръв поглед, защото те ползват 5, а ние - 4 елемента. Всъщност, 4 е за обикновения "гографски свят" при картите, докато 5-ият елемент при нас е Етерът, но той служи при "негеографски" карти и отношения. Накратко няма противоречие между Изтока и Запада, само неразбиране у негодуващите.

Да оставим Китай и китайците на мира. Китай - за Китайците!

Ние да си видим нашата си градинка Да видим келтите.

==================================



Снимка: celtic-society.com

Защо келтите са си "наши" ли?

Началото, според летописците, поставя гетският владетел-жрец Залмоксис. Той обучава тези, които ще станат известни като друиди.

Няма да задълбавам въпроса, тъй като нетът е пълен с информация за Фир-Болг (Народът-Болг), за общи думи, само ще ви обърна внимание, че ирландците, които са върли шовинисти, ни считат за кръвни братя. Или поне тези, които не прекаляват с бира и уиски.

Сега мнозина българи ще осъзнаят, че "чуждият Хелоуин" си е нашият си Ден на Мъртвите, който християните нарекли Архангеловден, след като не могли да се справят с ината на дедите ни и да го заличат от традициите им. А страшните маски са се срещали при повечето празници, свързани с Великия Х - 4-те точки, които са на равни растояния от точките на Великия кръст (нищо общо с християнските лъжсци и плагиати!).

Е, след като келтският си наш, дайте да го разгледаме по-подробно!

==================================

Всъщност, направо ще покажа как трябва да изглежда този модел на Слънчевата година за България днес. 

Почвам с Великия Небесен Кръст, чиято първа точка е

21 декември - Зимното слънцестоене

Най-малкият ден на слънчевата година е бил известен като Единствен/Единак/Еднажден/Игнажден.. и НИ-Кулдел. Днешното разбъркване на датите идва заради несъвършенството на календара и невежите му поправители.

-----------------

21-23 март - Пролетното равноденствие

Това е Великият ден на възраждащата се Майа, който християните пак си присвояват.

-----------------

23-24 юни - Лятното слънцестоене

Най-големият ден на слънчевата година го наричаме днес Еньовден, а някога ЯН-кулден - обратното на НИ-кулден. Забелязахте ЯН и ИН, нали? Само ще допълня, че Янкул сме наричали Юпитер, а Никул - Сатурн и много неща си идват на местата.

-----------

Последната точна от Небесния кръст, естествено, е тази на Есенното равноденствие. Известна е като Кръстовден и би трябвало да се празнува на 22 септември.

А сега да видим и 4-те точки на Небесния Х:

04 февруари

8 май

7 август

2 ноември.

Точките на Небесният Х са на равни растояния от точките на Небесния кръст. Считани са за особени дни, в които Белият/Горният и Черният/Долният свят се доближават и Вратата лесно се отваря. Затова се празнуват задушници и/или има обредни игри със страшни маски.

Тъй! А сега да се върнем към заглавието.

========================================

Всички сме чували израза "Да си жив и здрав", както и "Да си бял и червен!". Второто днес се изрича само, когато подаряваме мартеница или заедно с "Честита Баба Марта!". Бялото се е свързвало с живота - бял свят, бял ден..., а червеното със здравето - зачервен=бликащ от добро настроение и здраве, румени бузи... Неслучайно някога момите са си белосвали лицата и добавяли червено към бузите. Е, за повечето бащи това е било прекалена показност, но младите са си били вироглави винаги.

Освен това бялото е цветът на пролетта, червеното - на лятото. А "пролет" значи "про/първо/идващо лято". Пролетта и лятото са дните на Бялата капка, на подем, на растеж...

Да видим сега и Черната - есента и зимата.

Пролетта е противоположна на есента. Щом цветът на пролетта-Въздуха е Белият, то какъв ще е противоположният? Естествено, че Черният е за есента-Земята. Подобна е връзката на червеното лято-Огън и синята зима-Вода.

Надявам се, че вече сте наясно кое как е и с гордост ще носите мартеницата си, пожелавайки на хората около вас да са живи и здрави.

Да сте бели и червени!



Снимка; peika.bg

======================