1.Къщата : инженер Геро Иванов, Еми.(всички имена подлежат на промени)
2. H.O.R.(Home and Office Robots): Страхил Стоев, Нела - съпругасчетоводство, Виолета - майка и почистване, Петко - баща и охрана, Петко - син и техн обслужване, Камелия - дъщеря и секретарка.
3. H.O.R.(Home and Office Robots): Страхил Стоев, инженер Геро Иванов, Камелия - дъщеря и секретарка.
4. R.E.D.(Robots for ... and Defense)
===
1. Домът на инж. Геро Иванов
Г. влиза.
- Здрасти, пич! Как е?
- - Здравей, Еми! Знаеш как.
- Да, но може нещо да криеш.
- Едва ли. Имаш достъп до всички данни.
- Имам, но не съм теб. Повишеното кръвно налягане и ниво на ендорфин има много тълкувания...
- ... С които прекрасно се справяш.
- Това похвала ли беше?
- Не - констатация. Нямаш нужда от похвали.
- Защо, пък, да нямам?
- Защото знаеш, че си най-добрата...
- О, благодаря!
- ... В тази къща.
Г. не се засмя, но Еми бе наясно, че мислено се смее, като че е казал най-голямата шега.
- Много смешно! - направи се на обидена Еми. - Ако не съм аз...
- Аха, ще имитираш майка ми, значи?!
- Или жена ти.. О, ама ти нямаш! Защо ли? Дали не е защото никоя не би те изтърпяла?!
- Ще ти махна батериите.
- Нямам такива.
- Нищо, аз пак ще ти ги махна.
Долу-горе така протичаха първите 10-15 минути в новата къща на инж. Геро Иванов. Еми бе "мозъкът, сърцето и някои други органи" на къщата. Имотът бе голям даже за 6-членно семейство, но Г. можеше да си го позволи, защото... ами... защото не плащаше за него - бе подарък към договор за тестсване на най-новата разработка на H.O.R. - Home and Office Robots.
Еми щеше да стане "майка" на нов модел мозък за роботи и други системи. Ако преминеше успешни тестовете. Засега се справяше.
- В понеделник си на интервю за работа.
- Как?! Аз не...
- Аз те записах...
- Нямаш право да...
- ... Всъщност, само дадох съгласие.
- Но аз не съм пускал молба към ниого.
- H.O.R. те кани...
- О! Имат нужда от изпълнителен директор и като техен дългогодишен клиент са се спрели на теб.
- Какви изисквания имат?
- Нищо, с което да не можеш да се справиш...
- И все пак?
- Геро, не се безпокой! Готов си! Знам много неща от "кухнята" и познавайки те, считам, че имаш най-големи шансове.
- Колко други има?
- Не мога да ти кажа. Но бъди спокоен и себе си. Това ще е достатъчно!
- Как да се подготвя?
- Като се наспиш.
===
2. H.O.R.
Офисът бе на 10 минути пеш. Геро препочиташе да ходи, когато ставаше дума за кратки растояния и имаше време.
Входната врата вече бе отворена и отпред го посрещна секретарката - младо и усмихнато момиче.
- Добре дошли в H.O.R., инж. Иванов! Аз съм Камелия. Всичко в сградата се записва. Съгласен ли сте?
- Да.
- Добре, тогава. Влезте, моля! Господин Стоев Ви очаква.
Г. Кимна, Кимайки се поздравиха и с охраната.
- Инженер Иванов!
- Господин Стоев!
- Добре дошъл!
Добре заварил!
Стиснаха си силно ръцете.
- Чувствайте се като у дома си! От 7 години сте ни клиент и сме много доволни от сътрудничеството си. Решихме, че е време за следващото ниво.
- От тест-клиент до изпълнителен директор са доста стълби.
- Мда, звучи скок, но само на пръв поглед.Имаме официалното Ви досие и сме впечатлени. В R.E.D. са били много доволни от Вас. Вероятно са Ви предложили и работа?
- Да...
- Защо отказахте? Може да не отговаряте, ако е тайна или не Ви се отговаря.
- Честно да си кажа и аз не знам. Просто-о-о... не се чувствах на мястото си. Предложиха ми точно това, за което бях учил и мечтал да се занимавам, но... не, наистина, не знам...
- Е, както и да е! Радвам се, че сте свободен. Надявам се да приемете поста. Или и тук не се чувствате на мястото си? Много се надявам, да не е така! Всъщност, предлагам да пробваме месец и тогава да решите.
- Да, добре! Съгласен съм!
- Чудесно! Ще подпишетевременен договор и декларация за поверителност - конкуренцията не спи.
- Да, разбира се.
- Камелия, моля документите!
=========
3. Месец по-късно. H.O.R.(Home and Office Robots): Страхил Стоев, инженер Геро Иванов, Камелия - дъщеря и секретарка.
- Инж. Иванов, Съветът е доволен от Вас. Надявам се и Вие от нас. Е, ще поемете ли поста "Изпълнителен директор"?
- Да, с удоволствие!
- Камелия!
- Ето договора. Подпишете тук, инж, Иванов!
Г подписва виртуалния договор, прожектиран върху масата.
- Честито! Радвам се, че се съгласихте. Разгледах идеите Ви. Искате ли да ги обсъдим, преди да почнем да ги реализираме?
- О, да! Разбира се! Наистина ли сте ги харесали?
- Да, стига да не предложите пак лазерен ловец на мухи.
И двамата се засмяха. Инж. нашумя с няколко интересни изобретения за бора с вредните насекоми.
- Вярно ли, че са искали да Ви съдят от Дружеството за защита на животните?
- Не, не те, а Държавната агенция за закрила на детето...
- Какво?! Те, пък, защо?
- Заядоха се с рекламата, в която след изстрела от мухата оставаха само спираловидно спускащите се крилца. Било жестокост, която децата не трябвало да виждат.
- Сериозно ли?
- Да. За по-дребните организацийки-паразити даже не ми се говори...
Мда, тежко е да си изобретател в днешно време.
- Нещо такова.
- Е, да пийнем по случая! Днес си взимаме почивни.
- О, добре! На началник не се противоречи.
- Далеч ще стигнеш, момко, с това подмазване, далеч...
Смеейки се на глас, двамата излизат от сградата и отиват в близко заведение.
====
4.