На 01.11.1955 г. започва Виетнамската война - една от най-безмислените за всички времена. Трае почти 25 години (до 30.04.1975).
Електронното преброяване почна от 00:00 на 07.09.2021 година. Аз се отчетох в нощта на 7-ми срещу 8-ми септември. Всичко вървеше добре и за по-малко от 10 минути бях готов. На пощата си, обаче получих следното съобщение:
" Вие се преброихте успешно! Благодарим Ви за участието!
Вашият Уникален преброителен код е ....-....-....... .
Моля принтирайте/запишете кода, който трябва да предадете на Вашия преброител в периода 18 септември - 3 октомври! "
Моля?!
Да съм се срещнел с преброител ли?
Та, нали, аз затова се преброявам електронно, за да не си губя времето, за да се срещам с когото и било?
Що за малоумник е измисил всичко това?
Прибавям и недомислието във въпросника, където няма възможност "къща" за жилищна сграда, а само "блок", "колиба", "фургон" и какво ли още не, само не и "къща".
Май нивото на държавните чиновници от година на година спада. И като заговорихме за държав и чиновници, чудя се защо може електронно да се преброяваме, да боравим с документи, да извършваме дори банкови операции..., но не можем да гласуваме? А? Защо?!?
Машинно гласуване ни натрапват. Дали не е, защото някой е взел подкупи за това решение? Едва ли! Нашите депутати са неподкупни. Те милеят за доброто на народа. Затова и сега ще има трети парламентарни избори за 6 месеца. Защото "Всичко в името на народа! Всичко за благото на народа!". Или това беше лозунг на БКП от преди 10-ти...
Конкурс на Борил, кръг 1
========================
- Ста-а-ари вещи купува-а-ам. Вехтохаря-а-а.
Беше среден на ръст, леко прегърбен от сандъка, който носеше с ремъци на гърба си. Бе на неопределена възраст и в стари дрехи, естествено. Но не приличаше на просяк, защото и той и дрехите му бяха чисти.
- Ста-а-ари вещи куп...
- Вехтошарю, вехтошарю, виж това! Колко даваш?
Жената подаде метална кутийка.
Той я огледа от всички страни. После я отвори и поглади кадифето, която някога бе морскосиньо. После пак огледа отвън.
- Два гроша.
- Само два гроша ли? Мъжът ми я донесе чак от Цариград.
- Някога е била по-скъпа, но сега... Виж колко е избеляло кадифето! Има и драскотини...
- Добре, добре... - прекъсна го нетърпеливо жената - Дай двата гроша!
- Със здраве!
Мъжът прибра кутийката и продължи по пътя.
- Натам няма що да ходиш - никой не не живее вече тъдява. Пък и е опасно - прокълнато място е.
- Прокълнато ли?
- Прокълнато, я! В онази къща на хълма изчезват хора. На мъжа ми първи братовчед изчезна още кога беше малък и пасеше козите. Влязал вътре, а после го търсихме с дни, но от него ни следа.
- Само хора ли или и животни изчезват?
- Какво? - учуди се жената. - Чакай да помисля. Ами... за животни не съм чувала. Но поне 5-6 човека от селото изчезнаха, това го помня. А и старите хора разправят за още много.
- Откога е къщата?
- А, стара е, още от турско. Била е на богати хора. Има големи камъни за основа и е била на три ката. Били от Търново и се занимавали с търговия на платове. Но всички изчезнали. Заедно със слугите.
Някой от селото чул да блеят овце, ма много жално. Отишъл на вратника. Тропал, викал - никой не му отвърнал. Влязал той и право към овцете. А те от дни нямали ни вода, ни сено. Напоил ги и ги пуснал да пасат. После потърсил стопаните. Никой!
Стоял що стоял, ма по едно време го хванало страх. Та се върнал в село, разказал що видял. Върнал се с две дузини мъже - кой с вила, кой с коса, кой с тояга. Викали, тропали, търсили - никой. Потърсили и из гората - нищо не открили. Накрая си разделили овцете с уговорката, когато се появят стопаните, да им върнат стоката. Иначе зян щяла да отиде без човешка грижа. Ма до ден-днешен никой не се е появявал
Те това знам.
- И никой повече не е ходил там ли?
- А, децата ходели, макар техните да не им давали. Те са си деца - дяволета. Но откак две изчезнаха и те не припарват. Попът искаше да я запали, ама докторът не даде - гората наоколо е само смърч и ще пламне като факла. После иди гаси, ако можеш. Та си седи тъй, както е оставена.
- Чудо на чудесата!
- Тъй, тъй! И цялата покъщина стои до ден-днешен. И имането им и всичко. Ма смее ли някой да отиде?! Мъжът ми разправя, че даже имало едно огледало, ма голямо колкото врата - повече от човешки бой. Ма не посмял да ми го донесе. Щото аз от годежа все го врънкам за огледало, а той все обещава на следващия събор да ми купи и само с обещанията си остана. Той е само по обещанията, ма да свърши нещо - не е за него туй! Другите мъже...
Спря се, защото забеляза вехтошарят да върви точно към прокълнатата къща.
- Хей, къде, бе човек?! Да не си се побъркал? Връщай се!
Но мъжът уверено крачеше по обраслия с трева някога хубав каменен път.
- Луд човек!
Жената се прекръсти и побърза да се прибере.
---------------------------
Из рапорта на TW-BG-00067.
"Намерен е телепортатор, малък, с мислено управление в работещо състояние."
Да, интересно е пътуваш във времето. Трябва да се внимава, защото има какви ли не изненади. Но, пък е хубаво е да знаеш, че си направил някое място малко по-безопасно от преди.
=====================
