KOLOBER

събота, 20 декември 2025 г.

H.O.R.

1.Къщата : инженер Геро Иванов, Еми.(всички имена подлежат на промени)

2. H.O.R.(Home and Office Robots): Страхил Стоев, Нела - съпругасчетоводство, Виолета - майка и почистване, Петко - баща и охрана, Петко - син и техн обслужване, Камелия - дъщеря и секретарка.

3. H.O.R.(Home and Office Robots): Страхил Стоев, инженер Геро Иванов, Камелия - дъщеря и секретарка.

4. R.E.D.(Robots for ... and Defense)

===

1. Домът на инж. Геро Иванов

Г. влиза.

- Здрасти, пич! Как е?

- - Здравей, Еми! Знаеш как.

- Да, но може нещо да криеш.

- Едва ли. Имаш достъп до всички данни.

- Имам, но не съм теб. Повишеното кръвно налягане и ниво на ендорфин има много тълкувания...

- ... С които прекрасно се справяш.

- Това похвала ли беше?

- Не - констатация. Нямаш нужда от похвали.

- Защо, пък, да нямам?

- Защото знаеш, че си най-добрата...

- О, благодаря!

- ... В тази къща.

Г. не се засмя, но Еми бе наясно, че мислено се смее, като че е казал най-голямата шега.

- Много смешно! - направи се на обидена Еми. - Ако не съм аз...

- Аха, ще имитираш майка ми, значи?!

- Или жена ти.. О, ама ти нямаш! Защо ли? Дали не е защото никоя не би те изтърпяла?!

- Ще ти махна батериите.

- Нямам такива.

- Нищо, аз пак ще ти ги махна.

Долу-горе така протичаха първите 10-15 минути в новата къща на инж. Геро Иванов. Еми бе "мозъкът, сърцето и някои други органи" на къщата. Имотът бе голям даже за 6-членно семейство, но Г. можеше да си го позволи, защото... ами... защото не плащаше за него - бе подарък към договор за тестсване на най-новата разработка на H.O.R. - Home and Office Robots.

Еми щеше да стане "майка" на нов модел мозък за роботи и други системи. Ако преминеше успешни тестовете. Засега се справяше.

- В понеделник си на интервю за работа.

- Как?! Аз не...

- Аз те записах...

- Нямаш право да...

- ... Всъщност, само дадох съгласие.

- Но аз не съм пускал молба към ниого.

- H.O.R. те кани...

- О! Имат нужда от изпълнителен директор и като техен дългогодишен клиент са се спрели на теб.

- Какви изисквания имат?

- Нищо, с което да не можеш да се справиш...

- И все пак?

- Геро, не се безпокой! Готов си! Знам много неща от "кухнята" и познавайки те, считам, че имаш най-големи шансове.

- Колко други има?

- Не мога да ти кажа. Но бъди спокоен и себе си. Това ще е достатъчно!

- Как да се подготвя?

- Като се наспиш.

===

2. H.O.R.

Офисът бе на 10 минути пеш. Геро препочиташе да ходи, когато ставаше дума за кратки растояния и имаше време.

Входната врата вече бе отворена и отпред го посрещна секретарката - младо и усмихнато момиче.

- Добре дошли в H.O.R., инж. Иванов! Аз съм Камелия. Всичко в сградата се записва. Съгласен ли сте?

- Да.

- Добре, тогава. Влезте, моля! Господин Стоев Ви очаква.

Г. Кимна, Кимайки се поздравиха и с охраната.

- Инженер Иванов!

- Господин Стоев!

- Добре дошъл!

Добре заварил!

Стиснаха си силно ръцете.

- Чувствайте се като у дома си! От 7 години сте ни клиент и сме много доволни от сътрудничеството си. Решихме, че е време за следващото ниво.

- От тест-клиент до изпълнителен директор са доста стълби.

- Мда, звучи скок, но само на пръв поглед.Имаме официалното Ви досие и сме впечатлени. В R.E.D. са били много доволни от Вас. Вероятно са Ви предложили и работа?

- Да...

- Защо отказахте? Може да не отговаряте, ако е тайна или не Ви се отговаря.

- Честно да си кажа и аз не знам. Просто-о-о... не се чувствах на мястото си. Предложиха ми точно това, за което бях учил и мечтал да се занимавам, но... не, наистина, не знам...

- Е, както и да е! Радвам се, че сте свободен. Надявам се да приемете поста. Или и тук не се чувствате на мястото си? Много се надявам, да не е така! Всъщност, предлагам да пробваме месец и тогава да решите.

- Да, добре! Съгласен съм!

- Чудесно! Ще подпишетевременен договор и декларация за поверителност - конкуренцията не спи.

- Да, разбира се.

- Камелия, моля документите!

=========

3. Месец по-късно. H.O.R.(Home and Office Robots): Страхил Стоев, инженер Геро Иванов, Камелия - дъщеря и секретарка.

- Инж. Иванов, Съветът е доволен от Вас. Надявам се и Вие от нас. Е, ще поемете ли поста "Изпълнителен директор"?

- Да, с удоволствие!

- Камелия!

- Ето договора. Подпишете тук, инж, Иванов!

Г подписва виртуалния договор, прожектиран върху масата.

- Честито! Радвам се, че се съгласихте. Разгледах идеите Ви. Искате ли да ги обсъдим, преди да почнем да ги реализираме?

- О, да! Разбира се! Наистина ли сте ги харесали?

- Да, стига да не предложите пак лазерен ловец на мухи.

И двамата се засмяха. Инж. нашумя с няколко интересни изобретения за бора с вредните насекоми.

- Вярно ли, че са искали да Ви съдят от Дружеството за защита на животните?

- Не, не те, а Държавната агенция за закрила на детето...

- Какво?! Те, пък, защо?

- Заядоха се с рекламата, в която след изстрела от мухата оставаха само спираловидно спускащите се крилца. Било жестокост, която децата не трябвало да виждат.

- Сериозно ли?

- Да. За по-дребните организацийки-паразити даже не ми се говори...

Мда, тежко е да си изобретател в днешно време.

- Нещо такова.

- Е, да пийнем по случая! Днес си взимаме почивни.

- О, добре! На началник не се противоречи.

- Далеч ще стигнеш, момко, с това подмазване, далеч...

Смеейки се на глас, двамата излизат от сградата и отиват в близко заведение.

====

събота, 5 август 2023 г.

Августовско чудо, част 1

Забогатях.
Стана случайно и бързо.
Винаги съм избягвал да съм началник, защото знаех от личен опит, че съвестният началник е слуга на подчинените си. А, ако не иска, то нещата не вървят и фалитът е само въпрос на време.

Е, бягах от отговорност години наред, но една молба за помощ ме вкара в капана. Познат подаряваше фирмата си. Бе му писнал градския живот и бе купил къща в необитаем дял на Родопите, където смяташе да гледа говеда и коне. Но фирмата му бе успешна и най-важното - в нея работеха 7 човека, на които държеше и не искаше да останат на улицата. В началото се опъвах.
- Не разбирам нито от хард, нито от софт, нито от мрежи и каквото там правите.
- Е, и? Това не е проблем - служителите разбират.
- И като видят зор, как ще им помагам, като нищо не разбирам?
- Успокой се! Няма да се случи нищо подобно.
- Да, бе...
- Досега нищо подобно...
- Ама няма гаранция, че след седмица няма да се случи.
- Ще ми звъннеш.
- Хм, само не ме залъгвай, че ще пасеш по чукарите с гега и лаптоп!
- И защо не?!
- О, това вече е несериозно! Не, че от самото начало беше.
- Виж с'я... Понякога в офиса няка жив човек в продължение на седмици. Хората си бачкат където им е кеф, а нет в България има и то добър.
- Значи ти трябва пазач.
- Ама, че си магаре!
- От магаре го чувам!

Помълчахме половин минута и той включи тежката артилерия.
- Да пробваме 3 месеца и тогава да решиш, а? Ще ти плащам по 5 на месец
Последното го подхвърли уж случайно, но усетих червейчето на куката.
- Пет какво?
- Пет хиляди.
- Лева?
- Лири, стерлинги. Продаваме най-вече на Острова и така ни е по-удобно.
Усетих как червейчето ставаше все по-вкусно и по-вкусно. "11'326 лв 19 ст", както пресметнах, на месец си заслужаваше риска. Край - червеят си свърши работата.
============

Този разговор се проведе на 3-ти август и оттогава тази дата я считам за късметлийска
============

Първият ми работен ден мина самотно. Всъщност, не! Добре, че си взех диска с "Age of Empires II:Conqueror" Не усетих как минаха 8 часа. На втория ден си поръчах пица, а на третия ползвах почивката между 12:00 и 13:00, за да хапна гореща супа в близкия ресторант.
Служителите се появиха след седмица. Първо се сепнах, но всички бяха добронамерени и с фино чувство за хумор, та бързо се сближихме.
- Шефе, ще ни наказваш ли много? - попита най-младата девойка от 4-те.
- Не. Само, колкото и стария.
Засмяхме се и си поръчахме корейско. Докато хапвахме, си помислих, че Светът е прекрасен. А защо да не го направя и малко по-интересен?
- Има ли запалени по пейнбола?
Всички бяхме, но никой не бе пробвал. Досега. Предложих няколкото терена, които знаех и всеки почна да търси дрехи и оръжия, а след две седмици беше първият ни тиймбилдинг. Бе повече от успешен
=============

- Какво реши?
- Какво... да реша?
- Минаха трите месеца. Оставаш ли?
- Кога минаха? Да, оставам, да.
- Служителите са във възторг от теб.
- Е, чак, пък...
- Да, бе! А щом си съгласен, утре ще мине адвокатът ни, за да прехвърли фирмата и да оправи документацията. Не боли, не бой се!
- Знам - имам фирма. Замразена.
- О, скрита лимонка си бил ти-и-и.
==============

Адвокатът бе от старата школа - на около 50, строга прическа и очила, говори на "Вие" и бе учудващо òправен с новите технологии. Приключихме за час. Вече бях собственик на успешна IT-фирма и като такъв щях да получавам част от печалбата плюс... 30'000 лири. О-о-о, да!

четвъртък, 1 юни 2023 г.

Една недопрочетена книга

Снимка: 1.bp.blogspot.com

Теснолинейката Червен бряг - Оряхово

==========

Преди много, много години, през миналия век, когато бях млад като теб, пътувах за вкъщи. Тръгвах в 18:00 и стигах в 08:00 на другия ден. Не пеша, разбира се, а с влаковата композиция София - Силистра.

Уцелих време, когато вагоните бяха полупразни и можеше да си поговоря с някого, ако си допаднехме или да подремна, ако не. Кой не е заспивал с песента на колелетата?

Патък-чепик, патък-чепик, патък-чепик, патък-чепик...

==============

Друго сигурно приспивателно е нещо леко и приятно за четене. Бях сам, не ми се спеше и извадих новозакупената книга "Нестандартното дете" на съветския психотерапевт Валадимир Леви. Тогава, все още, не знаех, че е светило в областта си и то в световен мащаб. Просто си четях без мисли за световна слава.

Снимка: knigizateb.com

===========

Леви е не само майстор в Занаята, но и обясняваше сложни неща с прости, точни, ясни и запомнящи се думи. Бях във възторг от прочетеното. Така се бях захласнал, че не обърнах внимание на новия си спътник. Всъщност, бе спътничка - жена на около 40-50 години, некрещащо облечена, но неспокойна. Всичко това забелязах много по-късно, чак когато ме заговори.

Не помня как започна общуването, но стигна до обичаната фаза - изповядването. Не знам защо, но предразполагам хората "да си кажат всичко". И то без бой.

Оказа се, че бе горда майка на дъщеря - преподавател във ВУЗ (нарочно не уточнявам кой). Но се появил... и тук не помня точно - американец или българин, живеещ в USA. Нещата вървяха към брак и преселване зад граница.

Някои биха се учудили какво има да го мисли. Да върви! Да, но бе есента на 1988-ма. Животът за 75% от народонаселението вървеше идеално - спокойно, сито и безгрижно. Нямаше инфлация, мутри, купонна система и всичко онова, което превратаджиите-горбачовисти ни спретнаха, тяхната ...кмх.

- Какво да правя? Да я пусна ли?

Не знаех какво да я посъветвам, затова казах следното. Цитирам по памет:

- Никой от нас не знае бъдещето. Аз бих й позволил да замине. Тя иска това, защото може той да е Половинката й, но даже да не е, то това ще е шанс от Съдбата. Ако не я пуснете, тя цял живот ще съжалява за пропуснатата възможност. А и Вие ще се обвинявате, ако тук не й тръгне в личния живот.

Жената се успокои и замисли, а аз продължих:

- Аз бих й казал, че каквото и да реши, ще я подкрепя. А, ако в Чужбина не й потръгне, винаги ще я чакам да се върне при мен, защото я обичам.

Не знам откъде се пръкнаха подобни думи. Сам се учудих, но не се издадох. Жената ме гледаше ококорена:

- Вие сте по-малък от дъщеря ми. Откъде тази мъдрост?

- От тази книга. Подарявам Ви я.

Тя взе книгата, благодари ми и слезе от влака. А аз нямаше какво друго да правя, освен да дремна.

Патък-чепик, патък-чепик, патък-чепик, патък-чепик..

===========

Честит празник, деца, независимо от възрастта! 😎

===========

събота, 4 март 2023 г.

Мартеницата

Снимка: bukvara.com

Когато дойде 1-ви март, всеки българин е окичен в мартеница. Този стар обичай е превъзмогнал много вражи вери и опити за потулване. Е, ние сме инати, за щастие.

Съществуват много предположения колко стар е обичаят и откъде е почнало всичко. Някои изследователи твърдят, че е бвремето на Аспарух/Исперих/Еспер-рерих, други настояват, че го е имало от по-старо време. Засега няма единомислие.

Има книги и сайтове. Потърсете, поразсъждавайте, усетете истината.

Препоръчвам ви да почнете от доц. Петър Добрев. В една от книгите му има снимка на древен владетел с висока шапка - калансув/българска шапка, на върха на която има овен, в чиито рога има мартеница. За съжаление не открих нищо в нета, а и книгата не е у мен, за да преснимам. над 300 книги са по познати и едва ли някога ще си ги върна. Имам само спомени от прочетено и хрумвания, повечето от които вече са потвърдени.

===========

Снимка: astro-olymp.org

Ние сме от т.нар. Слънчеви народи. Т.е. , Слънцето е особено важно за ежедневието ни, затова и ползваме слънчев календар. При Лунните народи,важна е Луната. Ето защо.

Представете си, че живеете в Сахара или Арабския полуостров. Денем е +50°С и то на сянка. Духа вятър, който вкарва ситния пясък даже там, където и не подозирате. Затова и носите широки вълнени (топлоизолиращи) дрехи, пристегнати в китките и глезените. Както и много метри плат между главата и светилото. Ние казваме: "Човек се разболява от краката". Имаме предвид, че мокри крака + студено време = болест. Е, арабите смятат, че се разболяват от главата. Явно след доста случаи на слънчев удар. Съответно, пред деня се крият на сянка и измислят "нощния живот". Буквално. Важни празници, сватби и всичко друго се прави нощем. Да, но нощем е тъмно и се налага да ползват светилници. Обаче по Пълнолуние могат да спестят масло. Така се оказва, че за тях лунните са фази са от особена важност.

Но да се върнем към нас.

==============

И при слънцето основните положения са 4. Отбелязани върху окръжност ни образуват Слънчевия кръст - най-малкият, най-големият ден и двете Равноденствия. Това е особено важно при земите с умерен климат с ярко изразени 4 сезона.

И тук се приближаваме към мартеницата.

Зимата е време на почивка. Да, хората не са се излежавали цели 3 месеца. О, не! Продължавали да хранят добитъка си, но са нямали кърска работа. Поправят се дрехи, обуща, оръдия на труда, но сезонът изобилства с празници и седенки. Ядене и пиене до пръсване. :)

Но идва Неделя Месопусна/ Месни Заговезни. Плюска се месо кой колко може. На Ботуша й казвали Сarnevale (Карневале) - "премахване на месо". Следва Неделя Сиропусна / Сирни Заговезни. Вероятно се сещате, че се прекалява с млечните продукти. И почва Големия Великденски пост, който траел до Пролетното равноденствие - Великият ден на възраждащата се Май-а (Великата Май-ка) - Природата.

Диетолозите биха ръкопляскали, обяснявайки, че така е правилно - плавно да се спира от по-енергийна към по-малко енергийна храна, за да се стигне до постите, които да ни пречистят от зимните празници. Хващате се за зелено и нямате Пролетна умора. И стигнахме до мартеницата.

Не знам кога точно са я закичвали, но със сигурност е било след Сирница, в началото на Поста. Тогава организмът ни е слаб и червеният цвят предизвиква у нас желание за живот. Но този цвят има и друга задача - привлича чуждите погледи и така се предпазваме от уроки. Особено са застрашени кърмачета и болнави деца. Те са носели червен конец с просветващи метални предмети и мъниста.

Сравнително новата традиция, обаче, е такава.

В нощта срещу 1-ви март, през Магичните часове, най-старата жена в семейството или рода, ако е имало мор, почва да сплита бял и червен вълнен конец. По-рядко е от памук, лен или коноп. Белият заплита по часовниковата стрелка, а червения - обратно. Сплита и нарежда пожелания, а възлите в края пазят пожеланието да остане в мартеницата.

Всеки има различни нужди, затова и пожеланията са различни. На различни места и са се носили. Момите и ергените на гърдите отляво, близко до сърцете. Децата по калпаците и забрадките и т.н. и т.н. Считало се, че до Велик ден - Пролетното Равноденствие, всеки ще сбере сили от новите зелении - лук, чесън, киселец...

===========

"Да сте бели и червени!"

Какво ли значи това? Ами "преводът" е: "Да сте живи и здрави!".

Бялото е Животът(Белия свят)- Пролетта - стихията Въздух, обратно на Смъртта (Черната земя) - Есента - Земя. Изразът "Бял ден да не видиш!", си е проклятие, желаещо нечия смърт.

Червеният цвят се свързва със Здравето(кръвта - здрава, течаща, артериална) - Лятото - Огънят. Във фотографията негативниа на Червеното е Зеленото. Но интерсноен факт е, че преди векове зеления и синият считали за един цвят. А при някои народи е така до ден днешен. В Слънчевия кръг противовесът на Червеното е Синьото (посинява умиращ човек, преобладава венозната кръв) - Зимата - Водата.

=============

Римляните са нарекли един от месеците си на бога на Войната - Марс/Март/Марц. Защо ли? Защото след зимата, когато проходите са засипани със сняг и няма паша за коне и волове, идва Пролетта и ... ами идвало време за грабежи . Ох, извинете - за благородни войни. Името Баба Марта е нещо средно между Марс и Май-а-Природата. Всъщност от Марс взима името, от Май-а - същината. Май-а е името на героинята от българските народни приказки - Слънчева майка. Тя е и Богородица, защото ражда божество, все пак. И тук се приближаваме стремглаво към Озирис, Изида и сина им Хор. Само да припомня, че Хор е закрилник на... хората, естествено. А това, защо повечето словѣни се самоназовават "люди", а само ние "хора", оставям за друг път. Само ще налея още малко масло в огъня като припомня, че България е изпъстрена със села с името Хърсово, а отделно и има етнографска група "хърцои". Но спирам до тук.

====

Та... да ви е честита Баба Марта - Май-а - Слънчевата майка - Природата!

И не си хвърляйте боклуците по реки и долчинки!

===========

петък, 20 януари 2023 г.

Гълъбин

Не, не съм сбъркал името и не е в служебния кабинет на предателя Радев. Става дума за едно момче, което го усещах като брат.

Бе 1989-та. Пролетта. Никой и не подозираше какъв вътрешнопартиен преврат ни готвят през ноември. Поне не и аз. Живеех в безгрижно социалистическо ежедневие. Излъгах, разбира се - грижи все имаше. Карах тролей по линия 2 и се бях запознал с интересен човек - потомък на Фердинанд. Незаконен, но истински. Доказателства имаше много, но "черешката на тортата" бе една бутилка вино с името на майка му, която получила в Кобург. Тя лично ми го разказа. Но героят е един от внуците й.

----------------

Не помня кога се запознахме, но веднага си паснахме. Слушахме "Enigma", "Dead Can Dance", "Jean-Michel Jarre", "Βαγγέλης" и разбира се - "Pink Floyd".Говорехме не само за песни и музика Бе с 10 години по-малък от мен и го усещах като по-малък брат, защото ме питаше за всичко и се вслушваше в съветите ми. Стремях се да му споделям грешките си, за да не ги допуска. Получаваше се. Да, допускаше свои - времето бе друго и опасностите нови.

--------------------

Учеше в едно особено за онова време училище с профил "Керамика", но и в графиките си го биваше. Не харесвах всичко и си го признавах. Това му харесваше. Мразеше да го лъжат, пък даже хва;ейки го. Но вкусът си е толкова лично, че понякога се чудя как се излъчват победители в конкурси, свързани с изкуството и културата. Радвам се, че успя да се научи спокойно и разсъдливо да приема критиките. Е, донякъде. Творците са свръхчуствителни същества. Но няма пълно щастие. -----------------Когато стаба 10-ти клас, се появи нежелание да следва обичайния път - Средно образование - ВУЗ. Аз самият точно на неговата възраст получих първата си 4-ка. Даже за срока. Бях толкова обезсърчен от несправедливостта в заплащането, че направо бях пред прекъсване. Представете си - отличник, който изведнъж си намалява успеха и прекъсва. Причината за всичко това ли? Ами ето я.

Няколко години участвах в археологически разкопки и смятах да стана археолог. Другият ми избор бе хуманна медицина. Но... след един ремонт, разбрах, как плочкаджия с две мозъчни клетки и едва завършен 8-ми клас, взима за ден толкова, колкото лекар и археолог за месец. Направо бях съсипан!Завърших, някак си, 10-ти и 11-ти клас. Пак бях отличник, но не с две 5-ци, както обикновено, а с 5;54. Направо на границата. Спаси ме това, че не учехме 12 години. А цената бе - съботата не бе почивен ден, както днес.

--------------

Всички помним, как в Средното една година бе ужасно дълъг срок от време. Затова и разбирам ужаса на Гълъбин. Да, прекъсна. Бе на върха на щастието си - ходеше по всяко време навсякъде и рисуваше с особена жар. Но след година реши да учи и записа вечерно. Завърши. Повечето му съученици кандидатстваха в обичайните ВУЗ-ове. Не и той, Постъпи в частна Академия.

----------------

Както всяко дете, така и той бе бунтар спрямо начина на живот и мислене на родителите си. Те бяха вегетарианци. Естествено той прекаляваше с месо, алкохол, цигари и всякакви наркотици. Но и това бе до време. Когато се видяхме за последен път, той бе спрял цигарите и останалите наркотици и даже бе твърдо решил да спре и бирата.Бях щастлив! Поне за него имаше невероятно бъдеще.

===============

Бе 11 август 1999-та. Имаше слънчево затъмнение, което наблюдавах през стъклото от маска за заваряване. По онова време бях пазач в село Рельово, Самоковско. Денят бе горещ, но по време на затъмнението осезаемо захладня. Стана ми ясно какво бедствие би била Ядрената зима или подобно явление заради изригване на множество вулкани.Нямаше реакция от животните на явлението. Поне не и сред тези около мен. Кучетата си лежаха спокойно, кокошките се разхождаха на сянка сред гората треволяци, а магарето на съседа ревеше точно в 12:30. Нищо необичайно! Избих няколко патици на SEGA-та и легнах за обичайната следобедна дрямка. Така минаваха дните по онова време - селска идилия с чист въздух и скука.

------------

След 8 дена, обаче,се случи нещо странноСънувах, че съм морето. Аз обичам морето, макар повечето ми рода да е планинска. Не просто обичам морето, аз го обожавам! Топло, спокойно море, с приятен пясъчен плаж. Не влизам повече от метър-метър и половина дълбочина - предпочитам да усещам пясъчното дъно под себе си. Влизам САМО и ЕДИНСТВЕНО, ако морето е с пясъчно дъно и ако е спокойно. Е, да, ама в съня си знаех, че макар и близо до брега, под мен има метри до дъното. Но най ме учуди това, че наоколо бяха само скали. Никакъв шанс да вляза в морето! И въпреки това бях в него. След миг вълна ме удари в близката скала. Изпитах ужас - почнах да потъвам и... изведнъж всички тревоги изчезнаха. Бях спокоен и по някакъв странен начин почнах да се издигам без да си помагам с ръце или крака.. И тогава се събудих.

---------------------------

Бях сина леглото. По телевизията даваха посредствен съветски сериал за кралица Марго. Замислих се за съня си. Да сънувам, че се давя бе странно. На 17-ти, преди два дена, бе станало земетресение в Турция - Черният 17-ти август, както го нарекоха. Да, бях съпричастен към жертвите, но аз съм човек, който е хладнокръвен в аварийни ситуации. Пък и не сънувах, че пропадам, например. Странна работа! Но сънят си е сън, макар и странен.

------------------------

По онова време мобилна връзка имаха малцина, а аз не бях сред тях. Пък и нямах нужда. Всъщност, нямах и обикновен телефон. Когато исках да общувам с някого, му отивах на гости. Така се правеше "едно време".

Не помня причината, но имах работа в София и наминах към Гълъбин. Очаквах интересни разкази, защото смяташе за 11-ти да на Камен бряг - съвършеното място да видиш пълното слънчево затъмнение през 1999-та.

-------------

Вратата отвори майка му. След обичайните поздрави, попитах:- Къде е Гълъбин?- О, той е високо!- На Рила ли?Той бе от ония откачени люде, които изкачваха Мусала за Нова година. Та не се учудих, че е там. Пък и баща му и баба му бяха от Бялото братско, което посреща на 19 август ... Нова година. Да е в Рила, всъщност, бе най-естественото нещо. Май трябваше да го посетя през септември. Но думите майка му ме стъписаха:- О, още по-нагоре!Още по-нагоре ли?! Какво искаше да каже... Тогава забелязах, че цялата е облечена в черно.-------------------Имам "дарбата" да се появявам при някои хора тогава, когато имат нужда от помощ. Предстоеше 9-дневният помен и аз бях, най-малкото, морална подкрепа. Излязохме на пазар и станах свидетел на следния разговор. Продавачката попита кой е починал.

- Синът ми.

- Моите съболезнования! И аз загубих син миналата година. Добре, че имам и друго дете. Грижата за него ме крепи Иначе едва ли щях да понеса загубата.

- Да. Сега разбирам защо човек не трябва да има едно дете.

Прибрахме се и разбрах какво е станало.

----------------------

След Камен бряг, групата млади хора реши;а да не се връща веднага в София, а да тръгнат по брега, на юг. Стигнали Тюленово. Не знам дали са видяли тюлени, но времето било горещо и решили да влязат в морето. Не всички. Гълъбин и още едно момче останали на брега. Изведнъж някой извикал за помощ, явно имало мъртво вълнение или яма и се е паникьосал. Не помня само един ли е имал проблем, но се наложило двамата от брега да скочат на помощ. И както е ставало неведнъж, спасяват всички, но спасителите се удавят.

-----------------------

Бях потресен. Разказах съня си. Оказа се, че е бил точно, когато Гълъбин и другото момче са се удавили. Погледнахме се с майка му и осъзнахме, че синът й е споделил последните си секунди живот с мен.Не скърбях, а бях гневен. Защо той и защо точно сега? Защо, когато преодоля всички зависимости и реши да живее, за да твори, защо точно тогава си отиде? Бях готов да се сменим.Той бе САМО на 22, по дяволите! Тъпа съдба!

-----------

На 25.01.2023 щеше да навърши 43 години. Щеше да е световноизвестен, но...

Учудих се, че има FB-профил от 2019-та. Не знам кой го поддържа, но дано да уважава личността и творчеството на Гълъбин и не злоупотребява!

==============

Слово.бг

неделя, 14 август 2022 г.

Звезди над Родопите

Борислава бе от тези планинарки, които не правеха точни планове къде ще ходят. Обичаше неочакваните обрати. Но не беше безразсъдна. О, не! Ползваше специални високи обувки, здрави дълги панталони с множество джобове, удобна раница с всичко необходимо за една нощ на открито...

Беше кадърна 3D-дизайнерка, но след 2 провалени и един откраднат проект, напусна престижна чужда компания и основа своя. Всички я уверяваха, че сама няма да

успее. Но успя. Отиде на доброволческа акция и там намери първия си клиент.

Реши,че Вселената я обича.

Сега бе завършила поредния задача и реши, че е време за аналогов живот. Всъщност, не напълно. Бе се запалила по фотографията и заедно със смартфона си, който имаше сериозна система за снимки и видео, носеше и любимия си "Nikon". Да, имаше и по-добри, но с този бе любов от пръв поглед. След време се оказа, че той покрива напълно изискванията й.

===============

Родовете й бяха от морето и Дунав, но родителите й се бяха срещнали в София и Витоша им бе станала важна част от живота.

За един беден студент тя бе добър повод за среща, маскирана като поход. А той - походът, рядко продължаваше по-нататък от първата пуста поляна. Девойката не проявяваше голям мерак да продължат към Черни връх. Затова и стъпиха на него едва след упоритото настояване на дъщеря им. Хареса им, но не като на планинци, а като случайни туристи, които не си падат по безмисленото търчене по баирите.

В средното и в университета Борислава не попадна на сериозни туристи. Последният опит завърши със сбиване след обилно количество ракия с бира в барчето под лифта. И оттогава пътуваше сама.

Избираше планината, дела, няколко маршрута и тръгваше. Засега всичко се подреждаше прекрасно, а галерията от невероятни снимки растеше. Не снимаше всичко и постоянно. Бе готова, но чакаше вътрешното усещане за Момента.

Днес бе избрала Родопите.

=============

Родопите са странни - хем са планина, хем многото заоблени и обрасли с гори хълмове напомняхана вълни странно море, ухаещо на бор и свежест. Това бе любимата й планина. Явно гените напомняха за себе си.

Тръгна от София през нощта. Още бе нощ и когато стига отправната си точка, но небето вече леко просветляваше. Изгревът я посрещна на широка поляна с много мащерка и подбел. Снимката бе на птица летяща върху диска на червения Райчо.

Борислава се усмихна денят вече бе осмислен.

Разглеждаше маршрутите, когато се появи мъж с огромна раница. Бе на около метра от нея, та само си махнаха за поздрав и тя реши да го последва.

=============

Вървяха около час. Той и не подозираше, че го следват. Вървеше си бодро, сякаш не носеше нищо. Хм, странно! Туристическата маркировка й даваше известна сигурност, докато странникът не свърна и тръгна към гола скала. Още по-странно!

Изкатери се чак на върха. После свали раницата си и от нея извади... парапланер. След минути се носеше по течението.

Снимка: pxhere.com,

Борислава все още бе със зяпнала уста. Когато го осъзна, се засмя. Мда, кой да предположи?! Върна се и стигна туристическата пътека. Чудесно! И тъкмо да поеме нагоре по нея, когато видя друг мъж. Бе на около 30 и също със странна раница. Този път нямяше да върви след него. Един делтапланерист за днес стига.

=================

Към обяд стигна хижата. Отварата от билки направи чудо. Само след час бе готова да изкачи и Еверест. Поне така се почувства.

Мъжът със странната раница, обаче обядва както трябва. А родопската кухня си е доста засищаща. Някога хората са се хранели по веднъж на ден, а са обикаляли километри, та всяка рецепта е с много от всичко.

Пътеката продължаваше към върха, но никой нормален човек не би тръгнал точно в най-голямата жега. Затова се излегна на един от дървените нарове, точно под дебелата букова сянка. Когато се обърна, видя, че непознатият вече бе на съседния нар и спеше. Защо не? И Борислава се унесе.

================

Час сън в планината се равнява на няколко в големия град. Но само този, който е пробвал, знае. А три часа... три часа тук дава сили да изкачиш върха на бегом. И точно това бе решила. Не на бегом, разбира се. Пък и върхът бе на около 4 часа и половина, според тебелката. Или трябваше да преспи в хижата и да тръгне сутринта или да се връща. и тъкмо клонеше към второто, когато непознатият потегли нагоре. Картата показваше, че на върха има само беседка, но може да има и нещо повече.Ввече няколко пъти намираше постройки, които не бяха регистрирани. Борислава уверенотръгна след него.

След час стигнаха поляна с маси и пеки от паднали цели дървета.

- Към върха ли?

- Да. И Вие ли?

- Да.

- Надявам се, че не носите парапланер.

- Парапланер ли?

Разказа му за случилото се.Смя се дълго и силно. И заразително - и тя се разсмя.

- Май днес Ви върви на странни хора - аз нося телескоп. Ще гледам звездите.

- О, това е чудесно!

- И Вие ли обичате нощното небе?

- Даже бях в кръжок по астрономия. Цели 4 години.

- Охо! Значи ще Ви е интересно!

- И още как!

=============

С това темпо щяха да стигнат към 19 часа́ и да се чудят какво да правят цели 3 часа. Затова забавиха и почиваха на всяка по-равна полянка. А и Велко се оказа много интересен човек - бе жива енциклопедия. Трудно бе да срещнеш днес някого с толкова добра обща култура. Е, призна си, че знае всичко. Получи окуражителна усмивка.

- Така. Стигнахме. А и след около 20 минути ще се стъмни.

Велко смъкна раницата си. Извади статив и куфар, в който беше телескопът и лаптоп с мишка и други дреболии. В 21:30 започна всичко.

===============

Снимка: /images-assets.nasa.gov

Гледаха планети, звезди, мъглявини, галактики...

Бе така запленяващо! Все едно гледаха кадри от професионален телескоп на орбита. И тогава Борислава се сети, че нещо не е наред. Дори за Хъбъл трябваха минути, а понякога и часове за една добра снимка дори на планетите от Слънчевата система. Но този телескоп показваше всичко веднага и то в много добро качество. Погледна надписите. "BSF - БКС". Какво ли значеше това? Имаше го на телескопа, на лаптопа, на раницата и даже на дясното рамо на връхната му дреха.

- Много хубав телескоп!, - започна малко плахо.

- Да, пробен модел. Нова технология. В пъти по-добър от официалните.

- Забелязах...

- Предположих.

Това я успокои и времето минаваше неусетно. Гледаха, говореха и разказваха за себе си. Стигнаха и до НЛО. Според Велко, повечето от тях не са извънземни кораби, а апарати от бъдещето, които документират събития. Борислава си представи колко им е интересно на учениците от бъдещето, които няма да си представя какво е било, а можеха да го видят как е било. Завиждаше им.

- Откога са официалните пътувания?

- От ХХII-ри век. Първо ще пуснат дронове, после техници, когато всичко се доизглади, ще почнат да пътуват учени от всички области. Понякога няма да пътуват телесно, а чрез аватари.

- Интересно... А откъде знаете това?

- От пътешественици. Не, аз не съм си срещал лично. За съжаление.

- Аха. А може ли да им се вярва?

- По мое мнение, поне на един - да.

- И той е споделил...

- Да.

==================

- Стана 4. Трябва да тръгваме, ако не искаме да станем сензация., - каза Велко и се закиска .

Борислава го гледаше недоумяващо.

- Ще летим.

Борислава го гледаше с немного променен поглед.

- Освен, ако не избереш да вървиш към хижата. Предполагам, че си взела лютив спрей срещу мечки?

Това беше забравила.

- Не, не...

- Добре! След малко сме готови.

Велко прибра всичко в раницата. После дръпна нещо от долната й част и телескопично излязоха две метални тръби, които се съединяваха с черна кутия.

От горния капак на раницата извади нещо като дръжка с уреди. Приличаше на тротинетка, но без колела. Велко стъпи на тръбите.

- Качвай се отзад и се дръж за колана ми. Няма да паднеш, но ще ти е по-успокояващо.

Борислава го направи и докато се чудеше над думите му, вече летяха.

=================

Не усети никакъв тласък, нито чуш шум от мотор. Предположи, че е на ток. Но липсата на инерция я учуди. Не усещаше и въздушна струя. Все едно бяха в затворено пространнство. Хм, странно!

Изведнъж нещо над тях проблесна и се изгуби.

- Самолет, - обясни Велко. - Пътнически. Обикновено летят с около 900 км/ч.

А ние го задминахме. С колко ли летим?! Това си мислеше Борислава, но не смееше да попита. Внезапно приближиха голям град. Очерта се "Александър Невски".

Снимка: depositphotos.com

Кацнаха на "11-ти август", точно до общината. Докато Велко сгъваше тръбите, усетиха, че някой ги гледа.

- Здравейте!, - каза Велко на опуления полицай. - Надявам, се това, което видяхте да си остане между нас. Най-малкото, което може да стане с Вас, е да Ви уволнят, но може и да Ви вкарат в психиатрия.

Полицаят преглътна, но погледът му остана същия.

- За Ваше успокоение, ще Ви споделя следното - ние с Вас сме от една и съща страна на фронта. Вие пазите долу, на повърхността, ние горе. Докато ни има, можете да сте спокойни, че няма да има война.Лека работа!

- Благодаря!, - успя, все пак да каже поокопитилият се представител на Закона.

=================

Тръгнаха по "Раковски".

- Къде живееш?

- Срещу "Родина".

- Добре. Ще минем през нас, за да оставя раницата си и ще те изпратя.

- Няма нужда.

- Е, как няма? Пък и малко ходене по нощна София не е съвсем безопасно за сама жена.

- Тренирам айкидо.

- О, чудесно! Но аз ще си те изпратя, за да съм сигурен, че си добре.

Той живееше срещу "Сатиричния".

- Сигурно познаваш поне един актьор...

- Всичките ги познавам. От дете все там киснех. И във ВИТИЗ, разбира се.

- ...И в Кукления...

- А, там не. Страхувах се от куклите.

- Какво?!

- Сериозно!

- Ха-ха-ха, ма как може да се страхуваш от...

- Еми те така! Изглеждаха ми зловещи по някакъв начин.

- Странно...

- Ми... не знам дали е странно, но при мен си беше така.

- А какво означава "BSF - БКС"?

- "Български Космически сили".

- Има ли такива?

- Не. Нито телескопа от тази нощ или летателното средство, с което се прибрахме.

Двамата се погледнаха и се усмихнаха.

====================

петък, 29 юли 2022 г.

Мацките в офиса

Не разбирам жените. Затова и няма да гадая какво са си помислили, след прочитането на заглавието. Може би те сами ще си признаят. Единствено съм сигурен, че всеки нормален, свободен и немного пиян мъж си е помислил, че ще говоря за жени. Да, да, ама - не! Ще ви запозная с котките, обитаващи тавана на офиса.

============

В началото беше... едно куче.

Ъ-ъ-ъ, не точно това. Онова бе по-малко и по-къдраво.

В офиса го наричаха Рошко, а аз - Петкан. Беше се появил в петък, та... Ама започнаха да ме уверяват, че било грубо и просташко. От личен опит зная, че когато кажеш една дума на чужд език, то за такива хора вече не звучи грубо и просташко. И новото му име бе Парашкев. Нямаше коментарии. Но имах ле-е-еко подозрение, че и това име не се хареса. Не знам защо.

По същото време се появиха и две ята - от гълъби и врани.

Към кучешката храна се присъедини и птича. Вече се спъвахме и в чувал със семена. Гълъбите бяха доволни, враните... е, по-скоро - не.

Гълъбите ми бяха скучни, но враните... те бяха нещо различно.

Сребърка, любимката ми.

Не знам как и защо се харесахме, но стигнахме до там, че й давах храна в човката. Бе спокойна и много умна. Доста по-умна от кучето, а вероятно и от гълъбите.Ето и доказателство!

Дадох й суховато месо. Кучето изяде своето вяло, но безропотно, а Сребърка... Но вижте сами!